Диан Чобанов: Opera Open може да бъде една от перлите на световните оперни сцени

Подготовката за шестнайсетте вълнуващи вечери, които Опера Пловдив ще представи с ежегодния си фестивал на открито, наречен Opera Open, вече започна. Това емблематично събитие е истинско бижу за града ни и всяка година успява да предизвика световен интерес.

По този повод MediaCafe седна за един приятен разговор с музикалния директор на пловдивската опера –  маестро Диан Чобанов, за да ни разкаже малко повече  за Opera Open.

Opera Open e един от най-старите фестивали на Пловдив, макар и преди да е съществувал с друго име. Защо според вас успява да се запази във времето?

Отговорът не е еднозначен. Античен театър Пловдив е амбиенте, което само по себе си е вече нещо много изкушаващо и привличащо. То е залог или първият фактор за това, че този фестивал съществува, защото би било изключително жалко и неадекватно да не се използва този исторически разкош, който Пловдив притежава. Аз го наричам благословение от гледна точка на открити пространства, защото това, което имаме ние, го има на много малко места по света.

През 2013 година доц. д-р. Найденова, аз и нашият екип започнахме да работим в Опера Пловдив и се фокусирахме моментално върху това, разбирайки, че реално това е шансът за оцеляване на институцията. Тогава реалността беше такава, че през 2 години имаше нова методика на финансиране и от гледна точка на закрити пространства нещата не изглеждаха никак добре, а после дори се влошиха, когато концертна зала, която беше нашият дом, бе затворен за ремонт.

Фестивалът се роди или по-скоро се прероди под името Opera Open през лятото на 2014 година, като традиционно лятно събитие на Античния театър, превръщайки се в една мултижанрова културна програма.

Този фестивал е една от емблемите на Пловдив. И всеки, който е идвал на Opera Open, не може да повярва, че това се случва в България. За жалост страната ни продължава да бъде непопулярна, продължаваме да бъдем на последно място в Европейския съюз по почти всички критерии. Вярвам, че това не е валидно за качеството, което Държавна Опера Пловдив предлага на своята публика.

На какво се дължи успехът и популярността на Opera Open?

През 2014 година (първото издание на Оpera Оpen) публиката беше около 7 000 души и до 2019 година нарасна до 25 000. И всъщност абсолютно всяка година имаше едно надграждане, като популярността стана определено международна. 25 % процента от зрителите бяха чуждестранни посетители, идващи в България и за да посетят фестивала Opera Open. Това за Пловдив е един безкраен дивидент и аз вярвам, че ръководството на града осъзнава важността на този фестивал, както и важността на операта като институция, която дава на града около 300 работни места, започвайки да става интернационална.

Ние успяхме да се наложим с качество, да задържим и увеличим публиката с качествени продукции, а не с формални спектакли. Инвестирахме в световни артисти, в звукова и осветителна техника, в сценографи, хореографи и т.н. и останахме верни на най-важния фактор в изкуството – качеството. Това коства много работата, интензивна и тежка! А условията са такива, че много често трябва да се борим с обективни фактори.

Фестивалът беше много успешен и миналата година по време на пандемията, която за жалост все още продължава. Всичко протече под абсолютни мерки за сигурност. Аз дирижирах на някои от спектаклите и имаше нещо сакрално в това как хората, слушайки все още звучащата музика, излизаха бавно и постепенно, сякаш от храм. Искам да кажа, че се получи нещо много специално, бутиково и в тези неблагоприятни условия ние успяхме по някакъв начин да извлечем дори известен позитивизъм. Наистина хората се чувстваха комфортно при нас, защото имаше много други събития, в които организацията не беше съвсем изрядна, а ние връщахме желаещи да закупят билет, спазвайки изрядно мерките за сигурност, защото уважаваме своята публика. В крайна сметка ние правим всичко заради нея и без нея не бихме съществували.

Кои са предизвикателствата пред Опера Пловдив?

В ДК „Борис Христов“ сме на гости в една полупрофесионална сцена, която не е достатъчно добре пригодена за опера. Аз съзнавам, че ГДК е мултифункционална сграда, която обслужва културния календар на града. За жалост има много неща, които не отговарят на  изискванията на професионална опера сцена. Но на този етап разполагаме с това и с това работим. И във връзка с нашите ограничени възможности за правенето  продукции на закрито пространство, беше абсолютно ясно, че единственият ни шанс е фестивалът.

Реално една много голяма част от бюджета на Опера Пловдив се реализира точно там.

Аз смятам, че Оpera Open задължително трябва да бъде абсолютен приоритет в правенето на календара на Античен театър от Старинен град – настоящите стопани на съоръжението.

Аз не вярвам, че в Залцбург, Байройт или Верона е възможно по време на фестивала там външен продуцент да направи паралелно събитие. Всъщност всички знаем, че това е немислимо! Така трябва да бъде и в Пловдив, ако желаем фестивалът да придобие световна значимост! А той вече показа своя огромен потенциал. 

Фестивалът и самата ни Опера са част от съвременния културен живот. Смятате ли, че са определящи за развитието на града и хората в него?

Това е резултат на изключително много труд и то не какъв да е труд, а квалифициран труд; изключително много инвестиция в качество – говорим за осветление, за звук, визия, костюми и естествено за музика. Оркестърът и хорът на Опера Пловдив продължават да бъдат  едни от най-добрите в България. И като музикален директор е моя задача да ги запазя така. Държавна опера Пловдив е културно наследство и съответно е исторически дълг, защото в днешно време нещата много лесно тръгват по наклонената плоскост с идеята да изкараш някое друго билетче, да пуснеш нещо, на което ще дойдат малко повече хора, ама все едно какво – въпросът е да дойдат. И това е много подмамваща и за жалост актуална стратегия, която води до разруха на ценности, критерии и в крайна сметка на културата.

Какво е бъдещето на Opera Open?

Няма да крия, че в ситуация на делегиран бюджет,  при който една част от фонд работна заплата трябва да бъде задължително заработен от самата институция, крие риск тя да не може сама да захрани себе си.

Има и друго. Вече не можеш да предложиш каквото и да е, след като си достигал нивото на Стефано Пода, на Хосе Кура като диригент и артист, на плеяда от звезди, които няма смисъл сега да изреждаме. Вече си дал една заявка, летвата е вдигната високо и нямаш право да слизаш надолу. И не е никак лесно, защото ако Опера Пловдив е съизмерима по калибър по амбиция с тези фестивали на открито, като този в Арена ди Верона например, е абсолютно несъизмерима със своя микробюджет.

И аз смятам, че ако се инвестира повече, фестивалът ще стане една от перлите на световната опера. Абсолютно съм убеден. Трябва много подкрепа от бизнеса и политика, защото всеки би профитирал от него.

Как ви се струва програмата тази година?

Имаме четири премиери!

„Кармина Бурана“ – Карл Орф, „Дон Жуан“ –  Моцарт, на „Севилският бръснар“ – Росини и „Тоска“ – Пучини. Симфоничният концерт с шедьоври на Гершуин също ще бъде своеобразна премиера със специалното участие на клавирния виртуоз Емануил Иванов. За първи път ще участва и световното сопрано Красимира Стоянова, което е прецедент, защото тя по принцип избягва събития на открито пространство. Събитието е оперна гала в памет на Камен Чанев и ще пее за него като приятел и скъп колега. Нейният творчески път започва от Пловдив и това е едно паметно завръщане.

А има ли нещо, което според вас ѝ липсва?

Това, което виждам като възможен пропуск е, че в годината на Верди ние нямаме негови произведения във фестивала. Но това от своя страна може и да е хубаво, защото всички други правят Верди, ние пък ще отбележим юбилея на Пиацола. Може да бъде наречено провокация, но основната ни идея беше да не повтаряме миналогодишни заглавия, а силите за още една 5-та премиера нямаше да ни достигнат.

Как върви цялостната подготовка на Opera Open?

Целият май месец ще е подготвителен и качеството ще бъде отново на най-високо ниво. В крайна сметка Пловдив си остава едно място, което винаги с високо вдигната глава представя своите продукции. Ние сме честни към своята публиката. Наистина правим всичко възможно в условията, в които се намираме, да предложим най-доброто. И тя го знае и го оценява!

Отговорността е голяма, затова вече започнахме подготовката и предстоят още по-сериозни репетиции. Ние самите се развиваме по този начин. Моите програми винаги са и с педагогическа цел към ансамбъла.

Стигне ли се до нивото на представяне само на опера с цел да се вземат пари, изкуството е умряло и тази институция е изгубила смисъла на съществуването си. Тя вече е престанала да изпълнява функциите, за които е призвана.

Няма друг фестивал в България, който да е съизмерим с Opera Open. Това говорят статистиката, цифрите и имиджът, който бе създаден през последните няколко години.

Какво можем да очакваме от Opera Open следващата година?

Жанровата пъстрота ще се запази. Планираме поне 4 сериозни оперни заглавия. Ще се опитаме да ангажираме много нови артисти и звезди, които досега не са участвали. „Манон Леско“ на Пучини ще бъде една от премиерите през 2022. Със сигурност ще присъства някоя от новите премиери от 2021 година. Това, което знам е, че Верди също ще бъде включен в програмата с премиерно заглавие, което засега ще запазя в тайна.

Традиционните симфонични и джаз-симфонични вечери също ще бъдат част от афиша на Оpera Оpen 2022.

За автора

Вашият коментар