Скоро предстои премиерата на новата българска комедия „Голата истина за група Жигули“, която успя да ни върне надеждата, че все пак в родината ни току виж се обърнало внимание и на качествената музика, а не само на мейнстрийма.
Лентата е дело на режисьора Виктор Божинов, който събира заедно плеяда любими лица, като Михаил Билалов, Димитър Рачков, Герасим Георгиев – Геро, Лилия Маравиля, Филип Аврамов, Ирини Жамбонас, Август Попов, Климентина Фърцова, Параскева Джукелова и други.
Срещнахме се с Герасим Георгиев – Геро, който репетира в Драматичен театър Пловдив новата постановка на Стайко Мурджев – „Укротяване на опърничавата“ по Шекспир, чиято премиера се очаква в края на месец юни. В нея Геро влиза в ролята на укротителя Петручио, но в паузите между репетициите намери време и за нас.
А ето и за какво си приказвахме.
Геро, „Голата истина за група Жигули“ е една от малкото комедии в последните години на българския екран. Какво е важното при правенето на комедия?
Номерът е, когато се правят комедии, да не е самоцелно. Да не е „за да е смешно“, защото нищо не става. Такива произведения са обречени. Комедията винаги е голяма трагедия за едни хора – тези, които преживяват каквото преживяват, и често жанровете се бъркат. Някой като играе комедия, си мисли, че трябва да е смешничко. Напротив! Трябва да играеш проблема, да си драматичен. В повечето случаи тези проблеми са на живот и смърт.
Та, в „Жигули“ проблемът е точно такъв – голям за главните герои, от което се раждат комедийните ситуации вътре. Жанрът е по-скоро драмеди – между драматичното и комедийното, което е още по-сладко. Персонажите са били част от голяма група, с награди и албуми – абе здрави музиканти. Но както се случва с повечето групи, се разпадат и след 30 години се налага да се съберат отново.
Играеш барабаниста на бандата. Извън сцената свирил ли си на някакъв инструмент и това първият ти допир до ударни инструменти ли е?
Не съм свирил досега, а ударните са много особени, защото държат ритъма. Навремето се занимавах с танци и придобих някаква музикална култура. При първия ни разговор с Виктор, той ме попита: „Ти как си с ударните? Би ли се справил?“ Аз му отговорих: „Ами, да, интересно ми е. Бих се пробвал“. Българските актьори веднага обичат да се изказват: „Да, разбира се, аз съм свирил, аз съм яздил кон, аз съм стрелял с лък“ (смее се)
Много ми е интересно! Усещането да свириш и да излиза един не лош звук е много готино. Заех барабаните на Захари Бахаров, те са електронни, блъсках на тавана у дома.
А уменията, които придоби с барабаните, запазиха ли се или бяха моментни?
Запазиха се! Дори искам да си взема собствен комплект барабани вкъщи, но ме притеснява, че ще обрека комшиите на голямо страдание. Ударните много зареждат и ми се иска да продължа да се занимавам, ей така – за кеф.
Доколкото разбирам, в сюжета се разглежда съпоставянето между модерната, комерсиална музика и рока. И е факт, че в България един от по-пренебрегнатите стилове е рокът.
Рокът има място в съвремието, но не толкова, колкото му се полага. Той е като класическата музика. Както от нея са тръгнали повечето стилове, така и от рока. Най-важното при него е, че трябва да се свири на живо. Всички други музики, които минават през компютрите, пък бутончета се натискат, пък се добавят или махат разни неща, не са истински. Пластмасови са, като повечето неща днес. Ежедневието ни се превърна в изкуствено, а рокът е пълен с живот.
Как беше този път работата с Виктор Божинов?
С него се познаваме отдавна, но станахме по-близки покрай „Възвишение“. Работи се прекрасно с него, знае много добре какво иска. Дава ни свобода, но му се налагаше да ни обира, откъм емоции, защото ни е събрал все актьори, склонни към импровизации. Главната му цел бе да овладее енергията и мисля, че успя. Макар че продукцията не е високобюджетна, изпипахме всичко максимално. Страхотно преживяване. И то в тази пандемия, когато всичко бе затворено, си беше глътка свеж въздух.
Наскоро интервюирах Климентина Фърцова, която играе дъщерята на Михаил Билалов в „Голата истина за група Жигули“. Какво е мнението ти за това младо и талантливо момиче?
Тя е момиче с много качества. Във филма нямахме много допирни точки, но смятам, че се справи доста добре. Тя беше в същото положение като мен, защото трябваше да се научи да свири на цигулка.
Прекрасна е! Страхотна роля прави в „Закуска в Тифани“, просто трябва да следва пътя си. Надявам се филмът да е ѝ добър трамплин и за по-нататък.
Покрай Мария Бакалова, която успя да пробие в Холивуд, мислиш ли, че и нейните млади български колеги ще се амбицират към същото?
Едва ли Холивуд рязко ще разтвори вратите си за всички българи и ще ги покани, но Мария успя да уцели точното време, в точния момент, за което браво. Не знам защо сме такова племе да плюем. Аз жестоко се радвам за нея и хората трябва да проумеят какъв пробив е това за нашата малка, нелепа държава. Тя е в съвсем друга графа.
Оттук нататък и другите млади хора ще могат смело да мечтаят, ще се вдъхновят и ще работят здраво. Истината е, че всичко е държавна политика. Киното трябва да се подкрепя, защото то не произвежда болтчета и гайки. Киното произвежда духовна култура и ценности. Възпитава морал и стойности.
Какво е посланието, което искате да покажете тогава с филма „Голата истина за група Жигули“?
Посланието е за отношението между хората. Че винаги трябва да правиш компромис в името на доброто съществуване. Да се научим да казваме „извинявай“, защото всеки си мисли, че е идеален, но не е така. Както и че музиката наистина е едно велико нещо, най-великото изкуство.
Като за финал, искаш ли да върнат Рачков?
Искам да кажа, че ако някой търси под вола теле и мисли, че има скандал, греши. Както се казва, с Митака в една група свирим, просто той избра друг път и някой трябваше да застане на неговото място в този шоу формат.
За всички, които искат Рачков да е там, съжалявам, положението е такова (смее се). Надявам се чрез моето присъствие да успея да задържа силата на шоуто, както бе и при Митко. Той е невероятен човек, водещ и актьор, но всеки сам избира пътя си.
За автора
