Без много шум и нужда от внимание, едно младо момче не спира да сее добрини в родното си село. Йордан Гълъбов от Цалапица е на 28 години и по собствена инициатива, и с лични средства, прави от сърце редица инициативи.
Чувството му за дълг го мотивира тази година да издигне паметник на писателя и революционер Христо Ботев. „Всеки един наш български герой, дал живота си, за да се наречем свободни, заслужава да му се отдаде почит. Трябва да се помни какво са направили за нас, да се гордеем и вдъхновяваме.“, разказа за Mediacafe Йордан.
Пътят за изграждането на паметника не бил лесен. Най-трудно се оказало намирането на подходящ материал, както и прецизното взимане на размери. „Не исках да е просто плоча, поставена ей така, търсих точно определени параметри. Много време ми отне да намеря хубава скала, камък за изграждането.“, споделя още той. Три месеца отнело, за да се завърши паметникът, а по него работили освен Йордан, също и кметът на селото, както и някои работници от кметството.
„Няма политически намеси, просто с кмета сме приятели от деца, израснахме заедно и се радвам, че днес помага с каквото може, за да осъществя идеите си. Не става дума за пари. Сам платих всичко, те ми помогнаха с физическата работа, за което съм благодарен.“, подчертава Гълъбов.
Първото дарение на Йордан е през 2019 година, като се стреми всяка година да прави поне по едно. Вдъхновен от Капачки за бъдеще и мисълта, че приходите от такова начинание могат да помогнат на човешкия живот, го подбужда да измайстори голямо метално сърце, в което да се събират пластмасови капачки. „Тъй като моята работа е свързана с метали, не беше трудно да го направя и след две седмици беше готово, за което пък съм благодарен на колегите си и моите шефове, че помогнаха.“ Вече три години голямото сърце постоянно се пълни и капачките се даряват за каузата.
През 2020 година Йордан отново заделя от заплатата си за друго начинание. Този път измайсторява 8-метров кръст, поставен на най-високата точка в Цалапица, върху могила в северната част на селото. „Беше ми мечта от малък, но с времето бях забравил. Обикалях много места, за да получа информация и да разбера как да направя кръста. Проучих всичко и създадох проекта.“
Оказва се, че могилата Чернота има цяла легенда за спасителя на Цалапица Спас. Историята е, че по време на турското робство, местността се намирала на важен кръстопът и често била нападана и разграбвана. На върха на могилата имало наблюдателница и когато наближавали турските войски, един човек биел камбаната и селяните се прибирали в рова. Турците разбрали за тайното място и направили засада на наблюдателницата. Момчето горе се казвало Спас, по време на засадата обаче успял да бие камбаната, всички се прибрали, той побягнал, но бил уловен. Турците го убили и овесили на върха. На това място построили параклис кръстен Св. Спас. Параклисът днес е преместен в частен дом, но кръстът издигнат на негово място ще напомня за геройството и жервоготовността на едно младо момче.
А едно друго момче днес с жестове ще ни напомня да сме по-добри, по-щедри и да не забряваме за ценности, като уважение, родолюбие и морал.
За автора
