Както е всеизвестно, у нас – в БГ етническото пространство и особено на усвоената от въпросния народ територия под формата на държавна организация, един от намиращите са на особена почит структурни елементи от системата на формални и неформални обществени взаимоотношения, е така наречената зетьо-шуро-баджанащина. Наближават светли празници, които скрепват семейните връзки, та реших и аз да допринеса с нещо в това отношение. Но си нямам зет (и в близките пет-шест години дано продължи така!), нито шурей, нито баджанак, така че е редно да се обърна към линията на кумството, което според българските и православни традиции също е роднинска връзка и хората обвързани чрез нея нямат право да стъпват в църковен брак, точно както кръвните роднини. Също според народната традиция най-важният момент в живота на човек, когато е на най-голяма почит, е да кумува. Защото сватба и изобщо бракосъчетание може без почти всеки, но освен без младоженци, не може без кумове.
Преди повече от 16 години със съпругата ми кумувахме на една млада семейна двойка в китния български северозападен град с име на американски щат Монтана. Това бяха нашите приятели от студентски, а при нежните половинки даже и от ученически години, Ани и Стоян. През следващите години те навлязоха смело в семейния живот и станаха родители не на едно, не на две, а на цели три момчета, изграждайки истински фронт срещу негативния демографски тренд. Само от тази гледна точка средностатистическият гражданин на Р. България веднага би решил, че тези не са съвсем у ред – да създават три деца във време, когато се редят криза след криза, хората бягат от страната и населението ѝ се топи като сняг през април.
След няколко години главата на това нестандартно българско семейство издаде първата си книга. „Северозападен романь“ и бързо се утвърди като един от интересните, млади, перспективни и разбира се – необичайни родни писатели, придобивайки известност като Стоян Николов – Торлака. Книгата е написана на знаменития говор на Северозапада. Най-неразбираемите думи и изрази са обяснени в речниково приложение в края, което според мен си е един доста значим етнографски и езиковедски принос към литературния.
Може да добавим и други науки като културна антропология и културология (моля само не ме питайте за разликите между тях!), доколкото етнологията е прието да се занимава основно с отиващата си народна култура от миналото. Веднага се сещам да дам за пример северозападното название на долното бельо, наречено иначе с оръжието на Давид срещу Голиат в множествено число – прашките, каквито със сигурност нашите баби не са носили. Северозападният словесен гений е обозначил това модерно съществително нарицателно с мелодичното ЛАЙНОРЕЗКИ. Триумф на съчетание от звук и образност.
Всъщност прозвището Торлака идва от това на едноименната етнографска група, населяваща българския Северозапад от двете страни на границата. Торлаците са подвид на по-голямата шопска териториално-етнографска-езикова общност в така наречения Голям шоплук, на практика обхващащ историческите и етнически граници на цялото българско северозападно пространство. Преди да излезе първата книга на Стоян аз нямах понятие за торлашките му корени, но знаех много истории за колорита на неговия край и особено Говежда, селото от където произлиза бащиния му род.
Да се пише за Северозапада не е никак лесно, защото това напоследък е силно експлоатирана в културните и обществени среди тематика, а на това отгоре над литературата за този район стои могъщата сянка на големия Йордан Радичков. Въпреки това, Торлака е намерил своето място не само като регионален, а и като общобългарски автор. Защото освен книгите и разказите на диалект той развива и други интригуващи сюжети „на книжовен“, както обича да се изразява. Те са насочени както към съвремието, така и към миналото. Двутомникът му за цар Ивайл[о] беше харесана от един от водещите български продуценти за заснемане на игрален филм по нея. А романът „Хазарт“ притежава актуалност, в която всеки читател ще открие по нещо познато, болезнено или тревожно близко.
Няма да преразказвам книгите, защото който проявява интерес, лесно може да се сдобие с тях. До втория ден на Коледа – 26 декември Торлака има щанд на пловдивския базар „Капана“; той присъства на всякакви форуми, където може да предложи книгите си из страната, а също така ги продава и изпраща чрез куриерската и световната мрежа до всички кътчета на планетата. Има сайт и ФБ профил. Всъщност профилите са няколко, защото хората на Зуки, както той галено нарича мултимилиардера, често блокират някой от тях заради неприемлив език. Какъв е този писател, който не може да контролира писмените си изявления? Всъщност Торлака не е от тези автори, които си построяват свой собствен литературен свят и заживяват в него. Той има активна, даже хиперактивна гражданска позиция и е нетърпим към каквито и да е било чадъри, задкулисия, далавери, схеми, калинки и т. н. грозни явления, изобилстващи в нашето общество.
Неслучайно от години Стоян има собствена рубрика в Биволъ, като наскоро излезе и книга с негови текстове в сайта. Торлака с еднаква страст критикува и Бойко Борисов, и Румен Радев, и Иван Гешев, и Бойко Рашков, както и всички политически организации и обществени фигури, които не си вършат работата или допускат слабости. И не става въпрос за злоба, заяждане и търсене на лични активи, а за една много точна преценка, ръководена от чувство за справедливост. Защото, както казва той, пишещият човек винаги трябва да бъде критично настроен към политиците, особено към управляващите. Повечето цитати не са подходящи за стила и език на MediaCafe, така че ще се въздържа от тях.
Искрено се радвам, че съм близък с такъв човек – майстор на словото и винаги с будна съвест и мнение, което не се бои да отстоява. Винаги съм му се удивлявал и дори възхищавал как смогва да върши всичко това – да пише качествени неща на няколко фронта, да поддържа контакти с толкова хора и да събира актуалната информация за случващото се в държавата и света. На това отгоре да е баща на трима ученици и сам да продава книгите си, като през половината от годината си е на път из страната. За неговата необичайност като писател свидетелства добре и това, че той е и бизнесмен, затворил цикъла на производство (добре звучи за книги), издаване и доставка, така че посредническата верига, която обикновено обира лъвския пай, остава настрана. Такъв нюх и дейности са крайно нетипични за творческите натури, но Торлака го притежава и за учудване на много хора вече над десетилетие се издържа с това, което обича и иска да прави – литературно творчество. Без мениджър, без издатели, без дистрибутори.
Неговото творчество и обществени изяви заслужават внимание и отдавна ги получават. Беше много забавно когато преди няколко години един мой студен задочник, мъж активно работещ от десетилетия в туристическия бизнес и решил, че вече е крайно време да придобие и диплома за това, по дисциплината етнология ми връчи курсова работа за торлаците, която започваше с история как преди години срещнал един писател, магнетична фигура, с когото на тежко отрупана маса се сближили и покрай него се породил интересът му към торлаците. Много се смяхме, когато му казах, че съм кумът на въпросния торлак, но България е малка и както много пъти от опит съм установявал, ако двама души от различни населени краища на страната се заговорят, например във влак, задължително ще си открият общи познати, нерядко и нещо повече.
Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.
С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите.
Приказките на маса отлитат по-бързо, отколкото другите изказани думи, за които това също е характерно, но общуването на маса е породило много приятелства и въобще добри неща. Може би само масата може да съперничи на леглото като полигон на физическо и духовно зачатие. Стоян Николов – Торлака, очевидно активен в двете направления, се е погрижил казаното от него да остане в книгите му и полага достойни за уважение усилия и труд, за да го споделя с читателите си.
За автора
