На Русе даваме много възхвала и никакви действия

„Непременно идете в Русе, архитектурата е възхитителна! Наричат го малката Виена“, казваш го и после отиваш да обядваш. Все едно възхвалените думи ще задействат колелото на промяната.

Ако се разходите днес из най-големия град по поречието на река Дунав, ще забележите опустошението му и липсата на градска будност. Стратегическият център на Югоизточна Европа е яко занемарен и този факт изтича през пръстите ни ежедневно. Туризмът, поддържането на сградите и бизнесът не са в разцвета си и този величествен град, сякаш е оставен да го вее речният вятър без намеса с грижата, която заслужава.



А той и вятърът отдавна не е чист. Само преди няколко дни, водещи екологични сдружения излязоха с искане за затваряне на въглищните електроцентрали или измисляне на други енергийни решения. Над града се вдигат димни завеси, а силната миризма на бакелит се разнася задушаващо. Засега като крачки са предприети само на ниво измерване на фините прахови частици, но не и категорични решения за изчистването на въздуха. Редицата протести, съдебни дела и повдигането на темата не са бутнали и със сантиметър действията на местните промишлени компании.



Отделно от това, винаги ще гледаме романтично на привлекателното място, въпреки днешното му състояние. Русе не е само град нанизан с внушителни архитектурни скъпоценности, но е наслоен с вековна и важна история, която изисква внимание. Експлоатирането на уникалните му ценности не личат, но и като подобен град на култура и дух, Пловдив също не се справя добре в това отношение, дори да бълва напудрени реклами с тежки думи по афишите. Говори се много, пропагандира се вършене, но нищо не се случва.

Пример за интересното минало на Русе е това, че през II век преди новата ера на мястото на днешния град е съществувала античната римска крепост Сексагинта Приста, която е изпълнявала роля на укрепление и пристанище по границата на римската държава. По време на разкопки намират органична материя, а след анализ установяват, че съставът й е от домашни любимци, защото това е било знак, че местното население е заможно.



В края на 19 век съвременните заможници, пък са оставили почерка си в богатото архитектурно наследство. Обръщаме внимание на главните улици, където не можем да си поемем въздух пред произведенията на изкуството строени в стил необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион, но те тъжно пустеят от липса на присъствие или грешен унисон на помещаване. Мащабните шедьоври са по-красиви от реакциите ни към тях.

Няма как да останеш равнодушен пред Доходното здание, на което малка част от грешното му боравене е не работещото осветление и неестетическият бизнес под него. За културния живот в него също не се гарантира. Сградата е по проект на виенския архитект Петер Паул Бранк в периода 1898-1902 година. Името идва от там, че е създадено с идеята да носи на тогавашното училищно настоятелство доходи от наемите от предвидените магазини, театрален салон, библиотека и казино. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти и архитектурни детайли, характерни за края на 19 век. Седемте фигури на Доходното здание символизират изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и полета на духа.



Един от основните проблеми на Русе, както и на останалите дунавски градове, категорично е водният транспорт. Няколко пъти се опитвахме да разговаряме с началниците в Изпълнителните агенции по проучване и поддържане на реката, но ясен и реален отговор няма. На точни въпроси срещнахме уклончиво обяснение и прехвърляне на топката. Изненадани има ли от това?



За бърза справка, през 2019 година инвестициите в община Русе са над 320 милиона евро, от официална справка в сайта на общината. От тях голяма част са вложени в строителството и създаване на далекосъобщения. Усеща се, че колосалната сума не е разпределена по предназначение нуждите и функционалността за по-добър живот на гражданите. Няма да ръкопляскаме за крайбрежния парк. Недоволството на местните лесно може да проверите по форумите и интернет платформите, където хората не крият имената и лицата си.



Но, ако попитаме кмета на града Пенчо Милков днес, той най-вероятно ще каже „Русе е динамичен, бързо развиващ се град по поречието на река Дунав, който благодарение на своя силен индустриален профил и мащабни проекти, се превърна в икономически лидер на региона.“ Това е написано официално в сайта на общината. Тежки думи.

Но Русе си остава една примерна извадка за занемареното плачевно състояние на цяла Северна България. Проблем, върху който сякаш нарочно не се работи.

320 000 000 евро!


Коментари (6)

  1. Не съм съгласен пловдивчанка, която може би дори не е виждала Русе да класифицира, обобщава и хейти по подобен начин!!!

    Отговор
    • Очевидно наскоро е посетила града. Личи си от текста и снимките. Че Северна България е пренебрегната от правителството, не е тайна, дори за живущите в София, които си живеят в техния свят с техните си проблеми. Стратегия и желание за промяна не виждам. Хубаво се пише от време на време, но действията си остават на думи и обещания.

      Отговор
    • Много истина има в тази статия.Браво на журналистката.Русе е затъващ буквално и преносно,град без бъде но с велико минало.Този образ на града,който така хвалим е създаден за 25 -30 години,даже и комунистите не успяха така да го унижат и унищожат,както така наречените демократи и по скоро техните представители във власта вкупом и със така наречените социалисти.Жал ми е за града но още по ми е жалко за неговите жители,които продължават да допринасят за мръсотията в която живеем от дълги години,както и с избора си на управата на града,които са абсолютни некадърници и не стават даже за управление на едно село

      Отговор
  2. Поздравления за статията!
    За съжаление такова е състоянието на голяма част от населените места в България.
    В тази връзка е добре на половината от мандата, например на кмет и/или областен управител, да се прави равносметка за неговата работа и съответно да му се удължава мандата или да се прекратява поради некадърност (несправяне със служебните задължения).

    Отговор
  3. През ковидната зима на 2020 трябваше да се приземим в София а не в Букурещ както от години процедираме…Гледките виждайки в София с олющените грозни сгради, неподдържани стари блокове…и ние си казахме абсолютно същото, което авторката е написал за Русе…Толкова милиони евро се изляха в бг столицата а чувството виждайки я е смразяващо…Факт.

    Отговор

Вашият коментар