Небет тепе: Хълмът на Музей и стражите

С този материал завършва своеобразната поредица за хълмовете на Пловдив. От гледна точка на поселищната история обаче Небет тепе е началото, а не краят, образно казано – ложето, в което е заченат хилядолетният град. Тази древна изначалност е отразена и в митичното название Музеев хълм, по името на легендарния тракийски цар и герой Музей, баща на Евмолп, дал вероятно най-старото име на града, засвидетелствано в исторически свидетелства.

С имената, свързани с античната митология – гръцка и тракийска, не трябва да се спекулира, много по-голяма е вероятността да са късна измислица на пловдивското гръцко население, отколкото да са съществували в действителност, но тук и в цялата поредица целта е да се събере на едно място систематизирана и коментирана информация, не да се разрешават научни проблеми.

Интересен е въпросът къде точно минава границата на хълма със съседния – Джамбаз тепе. Най-общо би следвало тя да върви по улиците „Цанко Лавренов“, като изкачването на юг спада към Джамбаз тепе, а на север към Небет тепе.

Площадът след Хисар капия и към Лапидариума, оформят нещо като гранична седловина, като отново на север е Небет тепе. Разбира се, някой може да е на друго мнение, така или иначе Трихълмието е много повече свързано, отколкото разделено.

Османското име Небет тепе означава стражеви, наблюдателен хълм. От върха са вижда най-добре както в източна посока – движението от и към столицата Цариград, така и на запад и север през моста.

Старите фотографии и проучванията показват, че горната част за разлика от сега е била застроена, днешната откритост, поради която има просторен терен за археологически проучвания и се виждат стратиграфски пластове от бронзовата епоха до късното средновековие, се дължи на пожар – най-големият бич за жилищните квартали по Трихълмието през тяхното дълговечно съществуване.

Още при най-ранните османски регистрации е засвидетелствано съществуването на махала на име „Пазар ичи“, което ще рече „В пазара“. Като се има предвид, че през цялото съществуване на османската административна практика Трихълмието и особено горните му части са населени с християни, а е повече от ясно, че търговската част на града при новите му господари се оформя в равнината между Джумая джамия и моста, е очевидно че това е старото тържище на християнския град преди завоеванието.

Документи в първите години след Освобождението дават допълнителна локализация на този топоним, ползван чак до началото на ХХ век. Други махали в района са споменатата в предния материал „Юскюлюбеч“, „Кочхюсеин, разположена в североизточните части, „Тахтакале“ в западното подножие, „Бей меджид“ в източното.

Някъде из хълма трябва да са и нелокализираните махали „Ибн-и Рюстем“ и „Друга Идрис ходжа“. Те изчезват след Освобождението като административни единици, но преди това в тях са описвани арменските жители на града. След 1878 г. в българските административни документи се появява „Арменската махала“, а така или иначе и до днес е ясно, че в тази част на Трихълмието има многобройни представители на арменската диаспора.

Някои от най-представителните къщи от архитектурния ансамбъл, изграден през 18-19 век, са на богати членове на тази етнорелигиозна общност – Хиндлиян, Месробович, Ованес Степанян, Артин Гидиков, Филибос Нишанян и др. Тук от векове са също нейните църква и училище.

На този хълм са разположени най-многобройните и богати образци на старата пловдивска жилищна архитектура. Като се започне от къщи „Димитър Георгиади“ и „Аргир Куюмджиоглу“, съответно днес сгради на Историческия и Етнографския музей, и други емблематични сгради като „Недкович“, „Хиндлиян“, „Балабановата“, „Власаки Чохаджията“, „Иван Черноземски“, „Баятовата“, Бакаловата“, на практика почти всички в района. Именно от тук започват първите реставрационни работи през 30-те и след това през 50-те години на миналия век. Най-често, когато се говори за Стария Пловдив, Трихълмието, архитектурните и археологическите забележителност на града се има предвид или се разбира именно Небет тепе.

През лятото на тази година, след дълго забавяне, започнаха работи по допълнително изследване, реставрация и консервация на върха на хълма. Сега това любимо място е затворено и недостъпно, но за добро. С подобряването на достъпа, разширяване на благоустроената и археологическата зона, ще се повишат още повече интересът към историческото минало на Древния и вечен Пловдив и неговата красота.

За съжаление има и много проблеми. По тъмно кварталът е призрачен и безлюден, а някога беше пълен с живот и заведения. Много от къщите са в лошо състояние. Държава и община вече нямат ресурса да ги реставрират и поддържат, собствениците не искат или не могат, понякога те са десетки, пръснати по цялото земно кълбо. Нерядко там, където се предприемат реставрационни и консервационни работи, качеството им е ниско и не става по-добре, понякога е и по-лошо. Не се прави достатъчно както по поддръжката на сгради и експозиции, така и по тяхната реклама и привличането на туристи.

Това е много съществен за развитието на града въпрос и е поставен по този начин, защото изисква цялостен подход. Ако има реклама, но тя не отговаря на действителността, хората ще се разочароват. Ако всичко останало е наред, но няма реклама и интерес, е по-добър вариант, но също далеч от това, което е в даденостите и възможностите на града.

Пловдив е красив и забележителен в много отношения, но поне засега най-правилният подход при написване на такива материали е да се направи така, че у читателя да остане привкус на неудовлетвореност и огорчение. Също като при бразилците от Световното по футбол – с национален отбор от прекрасни играчи, които не стигнаха доникъде.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Джамбаз тепе – Хълмът на въжеиграчите

Таксим тепе: Хълмът на Цар Евмолп

Джендема: Хълмът на Нимфите

Сахат тепе: Омагьосаният хълм, където времето спира

Хълмът Бунарджик: Любимото място на пловдивчани

За пловдивските хълмове

За автора

Коментари (1)

  1. Един път винаги се формира там, където изкачването е най-леко и пътят е най-кратък. А знаем къде е Хисар капия (източната врата на крепостта). Знаем и че до лапидариума е била западната врата. Най-кратката връзка между двете порти е и преходът между двата хълма – Небет и Джамбаз.

    Отговор

Вашият коментар