30 години от реалното начало на Историческия музей в Пловдив. Кратка равносметка.

Преди 30 години на 8 юли се провежда конкурс за директор на създадения с решение на общинския съвет от 29 януари 1993 г. Исторически музей – Пловдив. Институцията се ражда от обединяването на два други музея – Музей на капитализма, революционното работническо движение и социалистическото строителство, познат повече като Музей на революционното движение (МРД), и Музей на Възраждането и националноосвободителните борби (МВНОБ). Преобразуването е част от сериозна структурна промяна, при която е закрита Дирекция „Културно-историческо наследство“, ръководеща административно всички музеи в Пловдив. Началниците на отделните музеи до тази промяна заемат длъжността главен уредник. С новото решение се обявяват конкурси за директори на всички институции, нещо което много напомня за случилото се миналата година. Друг паралел е, че конкурсите и в двата случая се провеждат посред лято при почти пълно медийно затишие, съмнения за незаконна организация и нулево внимание на сезираните административни и контролни органи за тях.

В случая обаче темата е друга – дали реформата е била от полза.

Нека в няколко таблици и посредством други данни видим какво е постигнало обединяването. Някои от данните са били представяни и коментирани накратко, но е добре това да се направи в цялост, за да има коректив, понеже често се тиражират мнения колко велики са пловдивските музеи.

Таблица 1. Бюджети и щатни бройки в Регионален исторически музей -Пловдив, Регионален археологически музей – Пловдив, Регионален етнографски музей – Пловдив, Регионален природонаучен музей – Пловдив и Градската художествена галерия между 2018 – 2022 г.

РИМ – Пловдив е в незавидно положение – с оскъден бюджет, много сгради и малко хора. Освен последното място, не може да не направи впечатление, че това е и единственият музей в града, в който през разгледания период щатните бройки остават без промяна. Навсякъде другаде те се увеличават. Друг съществен проблем е, че към момента от отбелязаните 22 щата са заети 19, което означава само едно – музеят не функционира пълноценно.

Поглед в миналото: Според щатните разписания през 1995 година Историческият музей е с 29 щата; Археологическият с 25 щата; Етнографският с 16 щата; Природонаучният с 15 щата; Художествената галерия с 14 щата. През 1996 г. щатовете са както следва: 29 в Исторически музей, 26 в Археологически, 17 в Етнографски; 15 в Природонаучен, 15 в Художествена галерия. През 1998 г. – последната, за която се намират данни в Държавен архив – Пловдив (Защо все още не са предадени документите от заседанията на Общинския съвет и други органи на общината?!), Историческият музей вече има 25 щата, всички заети, от които двама научни сътрудници и 11 уредници. През 2003 г., когато постъпих, имаше 9 уредници и един научен сътрудник, в момента – 20 години по-късно, уредниците са шест при едно или две непопълнени места. Нито работата, нито сградите, нито отговорностите са намалели.

Важен критерий за дейността на един музей е неговата посещаемост. Ето обобщената статистика за периода 2010 – 2021 г. Това е последната година, защото от общината незнайно защо не са публикували приложението с количествени данни на Отчета за Програмата за развитие на туризма през 2022 г. Все пак те са достатъчно показателни, защото тук се визира Регионалният исторически музей, а за него съм наясно, че посетителите през 2022 г. са малко над 18 хиляди.

Таблица 2. Годишен брой посетители в пловдивските музеи за периода 2010 – 2021

Вижда се добре, че РИМ – Пловдив от години изостава значително в сравнение с другите регионални музеи. Особено сериозни са разликите с Етнографския и Природонаучния музей. Археологическият изглежда като още по-слабо посетен, но не трябва да се забравя, че той е с една експозиция, а Историческият музей разполага с четири. По показател брой посетители, разделени на броя обекти за посещение, РИМ – Пловдив е твърдо на последно място. Нерядко той е дори зад Градската художествена галерия, която освен че има по-специфична дейност и публики, и се конкурира с десетки други галерии в града, разполага с шест експозиции. Посещаемостта е ниска заради остарелите експозиции, фрагментарно и самодейно обновявани. Временните изложби също рядко са добре посетени. Поради малкото посетители ниски са и приходите, бездруго музеят е субсидиран, но на фона на институции, които са били с подобна или съизмерима посещаемост към 2010 г., а в следващите години рязко са я завишил – очевидно е, че нещо не е наред.

От лошо при съвременната съпоставка положението става отчайващо, ако се направи сравнение назад във времето. МРД не може да бъде удачен пример, защото сега е останал само един от някогашните му десет филиала – Братската могила, която не приема посетители. В другата съвременна сграда – на ул. „А. Букорещлиев“ почти не идват хора. И трите отдела на МВНОБ обаче съществуват и работят. Това са (давам популярните, а не официалните имена) Музеят на Възраждането в Къща „Димитър Георгиади“, Музеят на Съединението и Къщата на Христо Г. Данов.

Посещаемостта там между края на 70-те и края на 80-те години, до когато се откриват данни в архивни данни, са следните: 1978 г. – 112104 души общо, от които чужденци 22075; 1979 г. – общо 110359 души, за чужденци няма данни; 1980 – общо 126224 души, данните за чужденци се разминават – 41460 и 25773; 1981 г. – общо 122484 души, чужденци 22292; 1982 г. – общо 134229 души, чужденци 35379; 1984 г. – общо 125972 души, чужденци 61870. През 1985 г екипът е зает с подреждането на новата експозиция за Съединението и къща „Д. Георгиади“ е затворена в продължение на 4 месеца.

Откриването на отдел „Съединение“ компенсира изоставането и общият брой посетители за годината е 123444 (няма данни за чужденците). През 1986, когато и трите отдела работят пълноценно, посетителите са 163217 общо, от които чужденци 497734. За 1987 не бяха открити данни. През 1988 г. в Къща „Д. Георгиади“ се прави нова експозиция. Останалите два отдела са посетени от общо 48103 души. През 1989 г. експозициите са посетени от 72127 души. Къща „Д. Георгиади“ е била затворена в продължение на пет месеца.

Представените стойности от 1978 – 1989 г. към момента са недостижими. Два от трите отдела са в Стария Пловдив – основният притегателен център за туристи в града, изкушени от културното наследство. Видно е, че сега те са далеч назад.

През последните години Пловдив редовно печели международни награди за туристическа дестинация. Към днешно време посетителите на музеите и другите експозиции в града са между 500 и 600 хиляди годишно, докато в края на 80-те години са над 900 хиляди. Очевидно е, че има още много какво да се прави за привличане на туристи в града, щом не може още да се стигне нивото от времето на социализма. Важна роля за това има западането на другата значима туристическа дестинация в града – Международният панаир.

Макар и най-непознати за обществото, най-важни за един музей са фондохранилищата му. Една от основните причини да се разбунтувам срещу стария директор и системата, която го крепи, беше именно този проблем. И друг път съм публикувал снимки, но само на елементи от тавана, пода и външни стени, защото не е етично да се показват действащи хранилища. Понастоящем основното фондохранилище на ул. „А. Букорещлиев“ е в ремонт. За щастие новият директор бързо осъзна, че това е необходимо, което и беше моята основна надежда в предизвикването на конкурс – че който и да дойде, ще е по-добре.

Сега експонатите са преместени, така че нека читателите бъдат наясно при какви условия се е съхранявало културно наследство на местно и национално ниво в продължение на повече от четвърт век, защото хранилището е оборудвано там през 1996 г.

В заключение – за 30 години РИМ – Пловдив е почти СЪСИПАН. Кой ли е виновен за това, при положение че през целия период от обособяването на музея до миналата година, за когато са последните данни, той се управлява от един директор. Интересно и друго: Какво е правила десетилетия наред институцията, която контролира музеите на местно ниво, направила такова изпращане на стария директор, сякаш е създал нов Лувър?

За автора

Видин Сукарев

Видин Сукарев е историк по призвание, образование и професия. Като истински пловдивчанин, ревнител за просвещение, ценител на бохемския живот и почитател на красотата във всичките ѝ измерения.

Всички публикации от този автор