Какво се крие зад сухата статистика за пандемията?

Засипването с цифри всяка сутрин започва да омръзва. Положителни проби, оздравели, починали. Живеем във века на информацията, но простото оповестяване, без анализи, разяснения и отговори на важни за обществеността въпроси създава несигурност, която при много хора прераства и в паника. На въпросите, посочени като важни, следва да се отговаря още преди да бъдат зададени. Най-напред задължително трябва да се знае, че далеч не зад всяка положителна проба стои нов болен. Нарастването им със сигурност означава увеличаване и на заболеваемостта. Би трябвало обаче да се разясни, че известен процент от тях отбелязва хора, които са боледували и вече са без симтоми, но трябва да дадат два отрицателни резултата, за да бъдат изписани от болница. Подобно е положението и с по леките случаи на домашно лечение. Чувал съм за пациенти, които чакат по няколко дни и дават пет-шест положителни проби, въпреки че са очевидно добре. Като се има предвид, че в последно време всеки ден броят на оздравелите е 130–160 души, би следвало да се очаква, че доста голяма част са удряли поне по веднъж тази „греда“ преди да бъдат заведени като вече здрави. Аз съм главен асистент по история, а не професор по математика и не бих могъл да изготвя прецизен изчислителен модел, но е напълно логично да се допусне, че поне една четвърт от случаите са такива. В името на точността никак не би било зле в статистиката да има и такава графа.

Интересно би било също така да се знае какво е накарало хората да се тестуват. Сега се казва – за денонощието са направени, да речем, 3846 проби. Какви са мотивите на тези хора, които стоят зад оповестените числа остава неясно? Колко са, за да се потвърди излекуване; колко са, защото имат симптоми и трябва да се изясни дали са заболели; колко са направените заради пътуване в чужбина или други подбуди, които не са породени от симтоматика? Колко са направените на контактни лица? Какво му е трудното на това? Очевидно нищо. Типичен подход на авторитарните и тоталиарни режими е информацията, интересуваща определени индивиди или колективи да им се съобщава частично и в нередовни времеви интервали. Това е един от най-резултатните начини за подвеждане и всевъзможни манипулации. Но ние нали вече отдавна не сме такова общество. Или поне би трябвало.

От социална гледна точка е много интересно да се отговори на въпроса защо чак сега се предприеха мерки тестовете за хората със съмнения за заболяването да се плащат от НЗОК. Толкова ли забогатя тази държава в последно време и се загрижи. Колко хора дадоха пари, бих ги нарекъл грешни. Нямам предвид тези, които го правят по желание, а болните, което си е истинско изнудване. В XXI век, в европейска държава! В крайна сметка обаче това не е новина, ние си знаем здравната система. Отдавна се е утвърдило като правило – щом си болен да плащаш. Здравните заведения са търговски дружества. Стремежът към печалба е естествено следствие от този статут. Много интересно е да се провери и разпространи информацията колко е реалната крайна цена, на която пристига в родните лаборатории един тест от тези, които са по-сигурни – така наречените PCR. Аз разбрах нещо от рода 10–15 лева. Проверка в сайт на лаборатория показа, че без вземането (5.00 лв.) цената за манипулацията е 100 лева. Предлагат се и допълнителни платени услуги като вземане от дома. Но нека вземем само стоте лева. Ако информацията ми е вярна, това означава, че само един тест формира 85 лв. – почти или изцяло чиста печалба за лабораториите. Колко теста се правят на ден средно? Не по-малко от 2000. Колко са лабораториите? Според данни от интернет за летния сезон са 36. Очевидно някои хора са направили доста пари. Кои са те? Защо не знаем? Какви са приблизителните суми? Нали ни заливате със статистика, дайте данни и за това! Дори да не съм съвсем прав, само петте лева за вземането на теста при средно 50 за ден в лаборатория правят 250 лева, ако към тях прибавим дори само по пет лева надценка за тест, сумата се удвоява. Всеки може да сметне колко прави за месец, два, три, година този, бих казал, абсолютен минимум. Вярно, има и рискове, но със сигурност има и хора, които си пожелават Корона вируса „да иляди“.

Едно от нещата, с които ни успокояват управляващите и щаба, е че болестта вече е позната, светът е подготвен. Медицинските средства за лечение и предпазване вече не липсват в търговската мрежа. Със сигурност при това огромно търсене производството на тестове от всякакъв тип е нарастнало, а стар икономически закон е, че увеличаването на количеството води до намаляване на производствените разходи – от там и на цената. Това би трябвало да се отрази както на търговците, така и на крайните потребители – били те пациенти, кандидат пътуващи, параноици и прочее. Световната история е пълна с примери, че големите катаклизми, колкото и да са всеобщи водят до облагодетелстване на определени кръгове хора. Обикновено те са си били облагодетелствани и преди това, но така е – пари при пари отиват.

Аз не завиждам и не броя парите на другите, просто искам информация – такава, каквато я заслужава съвременно, напреднало и културно общество. Засега, меко казано, има много какво да се желае в тази насока. Всъщност, нашето общество дали отговаря на горепосочените характеристики? Очевидно не съвсем, но това не означава, че трябва да бъдем безразлични, а напротив – да се стремим все повече към тях и да бъдем по-твърди, за да ги постигнем. Съществуващото положение, също така меко казано, е твърде незадоволително. А мекото в крайна сметка се сляга, измества встрани и остава твърдото, неудобното, болезненото…

Вашият коментар