Можем ли да избягаме от себе си или сме обречени да повторим миналото?

Представете си, че вече сте прекрачили по-голямата част от живота си, старостта иронично наднича от огледалото ви и все повече се замисляте за срещата със смъртта. И изведнъж ви се случва превъртане. Вашето съзнателно аз се озовава в съвсем новичко, двадесетина годишно тяло. Но с всички преживявания, емоции, спомени и житейски опит от досегашния ви живот.

Звучи наистина интригуващо. Ще успее ли героинята от новия роман „Превъртане“ на режисьора Петър Денчев да промени всичко, да преодолее себе си и да открие истинската си същност, да се измъкне от капаните на миналото и да заживее изцяло нов и смислен живот, извън кода на повторението.

„Превъртане“, по думите на автора, е по-скоро една зловеща сатирична фантазия, в която хората живеят със собствената си представа за действителност, а не със същественото, което наистина им се случва. Не ми се иска това да е реалността, но аз изследвах клишетата и стереотипите на ежедневието, които се превръщат в клопки на ума и съзнанието и водят до днешното колективно безумие, в което живеем. Затова книгата се казва „Превъртане“, споделя Петър Денчев.

Авторът представи романа си пред пловдивска публика с помощта на Красимир Лозанов от ИК „Жанет 45“. „Едно от най-хубавите неща на тези събития е, че се виждаш с едни хора, с които си приятел, работите по книги и имате общи вкусове“, каза той още в началото. И добави, че сред авторите много рядко се срещат подобен тип широкоскроени писатели, какъвто е Петър Денчев. „Аз лично не бях чел досега подобен роман, в който по такъв майсторски и дълбоко философски начин авторът да е хванал проблемите на собственото си поколение. Когато книгата излезе, за пореден път я прочетох и ѝ се порадвах, защото според мен в съвременната българска литература има изключително малко хора, които проявяват такъв тип сериозно отношение към подобни сериозни теми.“ – сподели още Красимир Лозанов.

„Бих искал да обърна внимание на начина, по който Петър Денчев работи не само със своите текстове, но и с всичките си занимания. Той действително притежава режисьорски тип маниер, и когато нещо не е направено както трябва, сцената се освобождава и работата започва отначало“ – отбеляза писателят и литературен критик Борис Минков, който е и редактор на романа. Съвсем внимателно той загатна основната линия на сюжета – възрастната жена Мария Иванова, с цялото преживяване на последните си дни, в един момент се трансформира в личността на младата Кристина. Всичко това се случва под наблюдението на първоличния повествовател. Младата жена, която се оказва натоварена с пълното наследство на старото тяло, преминало живота си в заблуди, стереотипи, предразсъдъци и глупост, участва в политиката, дори стига до върховете, но тъкмо в момента на апогея си, тя се сгромолясва и се оказва напълно премазана под тежестта на миналото, от което не е успяла да избяга.

„Това всъщност е един сатиричен роман, разбиващ шаблоните, от които ние сме създадени“ – сподели Петър Денчев и добави: „Аз лично изповядвам точно това убеждение, което и експресионистите изповядват, а именно, че съвременният човек е дълбоко отчужден от себе си и дори не познава своите необходимости и нужди. В този смисъл, точно тази трансформация на възрастната жена от старото тяло в младото, без да се променя нейната ментална същност, директно отразява въпросното влияние на миналото“.

Авторът сподели пред публиката, част от която присъстваше онлайн, въпросите, върху които изгражда убежденията си – защо ние в личния си или в политическия си живот неумело играем някаква чужда роля, защо обществото ни функционира по толкова неестествен начин, защо хората нямат автентични рефлекси и защо социалните роли, които ни изграждат, всъщност не ни принадлежат.

Автор: Живка Аджеларова

Вашият коментар