Ната Елис: Скоро ще имаме цялостна геодезия на Ботаническата градина

Ната Елис пристига в България от Украйна преди няколко години. Създава своя компания в IT сектора, но също така е огромен природозащитник. Отглежда количества кактуси в дома си в Марково, от 2013-та помага на ботаническата градина в Украйна, а от две години започна да организира доброволните чистения на терена на Ботаническата градина на бул. „Цариградско шосе“, в близост до кв. „Тракия“. Тя се разпростира на 113 декара. В началото е била 250, но теренът е намален два пъти – веднъж през 70-те заради строителни дейности за изграждане на жилищни блокове в квартал „Тракия“ и втори път заради трасето на булевард „Санкт Петербург“ от хотел SPS до пътен възел „Скобелева майка“, което все още не е изпълнено. И за жалост, не функционира като градина от двадесет години.

Сега кметството, Аграрният университет, Ната и фондацията, съставена от видни пловдивски личности, се стремят да я съживят от пепелта и да възвърнат предишната ѝ слава. Във фондацията влизат общественици, тесни специалисти и бизнесмени, като Димитър Йолтов, Борислав Минков, Манол Пейков, Христо Христов, Таня Грозданова, Христо Цанков, Милена Лазарова и други.

Разговаряме с Ната за това докъде е стигнала работата по градината и какво ново предстои от началото на 2022 година.

Ната, в момента сте в процес на съставяне на сдружение, което се състои, от една страна, от фондация, сформирана от бизнесмени и обществени личности, от другата страна – Аграрен университет Пловдив.

Да, фондацията е от 12 човека, за които Пловдив не е просто градът, в който живеят, а е дом, където искат да направят нещо сериозно и имат възможността за това. Във фондацията са включени архитекти, бизнесмени, хора, които управляват големи предприятия, ландшафтни дизайнери и други. Целта ни е да сме организация, която събира идеи, финанси, предложения и професионалисти. А сдружението ще е организация, която представлява интересите и на фондацията, и на Аграрния университет директно за парцела на Ботаническата градина. Защо? Защото някой може да поиска да построи там лунапарк, друг може да иска да издигне огромна жилищна кооперация, трети може да иска мото шоу. За да не се случи нещо неконтролирано, трябва да имаме правила.

На първо място, е нужен устройствен план, геология и геодезия, за да не построим или изкопаем нещо, което природните ресурси не позволяват. Сдружението ще контролира цялостния процес на изграждането на Ботаническата градина и работата ѝ, след като е готова.

Нещата се случват малко бавно, особено заради пандемията, но постоянно правим консултации. Поне два пъти месечно се срещаме с юристи и счетоводители на Аграрния университет. Обсъждаме клаузите на договора между фондацията и университета и между сдружението и университета. Второто се налага, защото след като градината е готова, Аграрният университет ще трябва да отпусне определена бройка служители, които да станат служители на Ботаническата градина, с нужните познания по флора и фауна.

Важно е да отбележим, че това е първият опит в България Ботаническа градина да се ръководи от сдружение.

От архивите: Ботаническата градина в миналото

Докъде стигна устройственият план и каква ще е цената?

Сега е есен и е много подходящо да се направи цялостно заснемане от инженерите на университета. До края на зимата ще разполагаме с пълен геодезичен план. Въпросът е много важен, защото говорим за изграждане на екосистема. Без консултации на еколози и специалисти от университета, ще навредим още повече на територията. След като геодезията е готова, с нашите архитекти ще направим предварителен проект и накрая окончателен проект. Фондацията ще помогне и за окабеляването и осветлението на територията.

В момента проектът се обсъжда и с Министерството на образованието, каква сума ще бъде отпусната за изграждането на плана и за издигането на самата градина. Принципно, перфектните ботанически градини в Европа отнемат от 5 до 10 млн. евро. Но директни цифри ще имаме след геодезията и геологията и след като архитект изчисли какво количество метал ще е нужен за нова сграда. Има участък, на който се вижда, че много лесно ще стане езеро, но ще изчакаме резултатите от геодезията.

Имаме идея, когато всички документи са готови и разполагаме с реална работеща схема да предложим на всеки град да използват нашата база. Ще им дадем готови образци, решения за различни ситуации и основни посоки.  

От архивите: Част от екипа на Ботаническата

А ако говорим за ботаническо разнообразие?

Природата на градината е дива, но и идеална за подобряване. Има инвазивни дървета (див орех), които убиват всичко около себе си и задушава кедровите вековни дървета, затова ги изчистихме. Голяма част от площта е суха, поради което празна, затова ще допълваме вече съществуващите кедри с нови млади.

Искаме да привлечем и естествени за България животни – катерици, таралежи, птици, малки насекоми, които живеят в условия на биологичен баланс. Предстои да обсъдим какви видове могат да виреят заедно, какви ще внасяме от Европа и света. Поддържаме връзка с доста ботанически градини в различни държави. Те са готови да ни дадат семена, клонки, грудки, дори съвети и добри практики. Ще подаря голяма част и от моите адаптирани кактуси, които могат да живеят с останалите растения.

Ще има ли нови почиствания на терена с доброволците?

Доброволците са готови и чакат! Събраха се повече от 50 души, но заради пандемията и липсата на място, на което да изнасяме ненужните клони, дадохме временен стоп на чистенията. Изчистихме най-трудните места, с най-редките и важни дървета. Изчистихме почвата от спринцовки, строителни отпадъци, найлони, пластмаса и какво ли не, през последните две години. Но сега ще изчакаме малко, за да запазим здравето на доброволците ни.

Какво значи липса на място за извозване?

Кметството на район „Тракия“ много ни помага. Служителите му изнесоха купища клони, но не могат да смогнат с всичко наведнъж.

С какво друго помага кметството?

Помагат ни постоянно! Самият кмет Костадин Димитров постоянно идваше да чисти с нас. Организират още доброволци, техника и извоз на клони. Оградата също нямаше да се появи без настояването на кметството. За тях наистина беше важно това да се случи, за да няма безпризорно влизане на случайни хора.

Защо според теб този терен толкова време е стоял занемарен?

Едно нещо винаги се случва, ако човек има визия. Може би е хубаво, че толкова години никой не е направил нищо. Основната част от територията бе опитно поле за Аграрния университет. Сега той има друго опитно поле и този терен е готов да се трансформира. Но затова са нужни хора с конкретен опит. Тук такива нямаше доскоро. Да, донякъде и университетът е отговорен за терена, но без политическо желание, нито едно предложение не е възможно да стане реалност. А защо в миналото министерството не е желало да се намеси, никой не знае.

Но когато дойде един бизнесмен и каже: „Имам идея, ще ви предложа нещо. Заедно ще намерим начин, заедно ще намерим пари и подкрепа, заедно ще направим нещо наистина хубаво за нас, за нашите деца и за града.“, то това вдъхновява и заразява околните. Но най-вече – бизнесът носи след себе си средства, докато държавните структури са зависими от бюджети.

За мен правилният въпрос е не защо Аграрният не е искал да направи нещо, а защо жителите на Пловдив не се вдигнаха преди 20 години, когато са видели, че всичко се занемарява и пада надолу? Защо не са помогнали на университета да запази целия терен, който е възлизал на 250 декара?

Как ще привлечете децата като посетители?

Само заедно можем да направим нещо красиво, атрактивно и безопасно за децата. Смятаме да работим тясно с училищата и университетите, които да провеждат екскурзии и отворени уроци в Ботаническата градина. Ще учим малките на природните закони, как да отглеждат храната си, да знаят повече за животните и техните навици. Ще видят как една семка се превръща в нещо зелено и постоянно променящо се. Ще направим детски кътове и площадка, където да се трудят, да играят, да създадат. За малко по-възрастните деца ще направим лабиринт от лавандула, а на тийнейджърите ще предоставим чиста стена, на която да рисуват графити. На всеки три месеца ще организираме конкурси на дадена тематика. Мисля, че обществото трябва да приеме тази гледна точна на бунтарството и да се замисли откъде произхожда. 

И преди сме си говорили, че ще има място и за културни мероприятия.

Да, ще вдигнем голяма сцена на открито. Пловдив е с хубав климат, почти няма валежи през лятото, затова спокойно могат млади талантливи хора да пеят, да танцуват или играят на тази сцена. Тя ще бъде още едно пространство за арт хора, за дизайнери, за артисти. Искаме да подкрепим младите, които сега стартират или все още откриват себе си. Сцената няма да е конкурентна на другите, защото е на открито и е за зрители, които обичат повече природната атмосфера.

Каква е възвръщаемостта на Вашата инвестиция?

Възвръщаемостта няма да е парична, а образователна. Това означава по-отговорни деца, по-отговорно общество, по-интелектуални хора. А знаем, че има много безотговорни – хвърлят си боклуците на земята, агресивни са, паркират нерегламентирано. Но когато едно дете расте с позитивност, когато изобретява нещо със собствените си ръце, то се променя. Променя и родителите си. Значи, че ще живеем в по-добър свят. Това е възвръщаемостта от нашата инвестиция. Правим я защото, ако имаме възможност, финанси, време и желание да подобрим нещо и знаем как да го направим – защо не?!

Още по темата може да прочетете тук: Костадин Димитров: Ботаническата градина може да върне градския човек към природата

Вашият коментар