Румен Радев: Моделът в здравеопазването е довел до уродлива диспропорция между заплащането на начинаещ лекар и шеф на болница

Внедряването на съвременни технологии в системата на българското здравеопазване, ранната диагностика, профилактиката и достъпната медицинска помощ с цел намаляване на високата смъртност и с максимален обхват на населението са сред основните принципи, на базата на които служебното правителство преработи националния План за възстановяване и устойчивост. Една от целите е да се инвестира основно в човешкия капитал с фокус върху образование и здравеопазване и да се създадат възможности на младите хора да разгръщат своите способности България. Това заяви президентът Румен Радев пред преподаватели и студенти от Медицинския университет в Пловдив. Държавният глава им представи акценти от Плана за възстановяване и устойчивост, свързани с проекти в сферата на подобряването на здравната система у нас.

„Здравеопазването е ключов фактор, без който не може да се развива нито една друга обществена област, а кризата с Covid-19 ни подтикна да преосмислим отново значението на нашето здраве и на медицинската професия“, заяви Румен Радев. По думите му, ситуацията от последната година и половина ще доведе до ускоряване на процеса на промяна на модела на българското здравеопазване и, независимо в каква посока се върви, страната ни няма как да постигне „амбициозни цели без ефективно и иновативно здравеопазване, насочено към бъдещето и с фокус върху младите хора и тяхната реализация в България“, заяви Румен Радев.

Президентът отбеляза, че трансформацията на здравния модел изисква значителни средства, затова и Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е важен инструмент. „Убеден съм, че планът ще даде мощен тласък  на процеса на трансформация на модела на здравеопазване“, заяви Румен Радев, като допълни, че документът е бил преработен от служебното правителство и на базата на заложените принципи и цели са били предвидени редица нови проекти в сферата на здравеопазването.

Всеки български гражданин, независимо дали живее в малък град, или в голямо населено място, трябва да има достъп до бърза медицинска помощ, до високотехнологично лечение от квалифицирани специалисти и фармацевтична грижа, заяви Румен Радев и допълни, че затова в ПВУ е предвиден проект за спешна помощ по въздуха (HEMS) и създаване и оборудване на регионални центрове, където стабилизираните пациенти да получат адекватна грижа, за да се предотврати инвалидизация. В плана е предвидена и информационно-комуникационна платформа от ново поколение за Спешната помощ, чрез която по най-добрия начин да се координират медицинските дейности.

Друг важен проект със силен демографски ефект, касаещ връщането на държавата при хората, които нямат достъп до медицинска грижа, е проектът за изграждане и оборудване на 390 амбулатории за доболнична помощ в цялата страна, включително в най-отдалечените райони и в малките населени места, посочи Румен Радев. В тези амбулатории ще има оборудване и апаратура за дистанционна диагностика, осъществявана в регионалните центрове. Така ще се обхванат социалнозначимите заболявания, при които има висок риск от смъртност, и ще се направи решителна крачка за обработка и анализ на огромен по обем данни с цел  профилактика и лечение. Това може да послужи за обхващане в единен дигитален център на реалния здравен статус на българите, като можем да започнем от децата, заяви президентът и допълни, че това ще допринесе и за по-ефективно планиране и разпределение на средствата в здравеопазването. В плана се предвижда и Национален център за лъчелечение с протонна терапия с фокус върху лечението на деца.

В отговор на въпроси на студенти президентът заяви, че силно ограниченият достъп до места за специализация е причината голяма част от младите лекари да напускат България. „Служебното правителство предприе промени в две наредби, така че да се разшири обхватът на местата за специализация, да се увеличи броят възможни специализации и освен това решенията да се взимат два пъти в годината, да бъде по-гъвкава системата“, заяви президентът. Той посочи, че друг сериозен проблем е стартовото заплащане на младите медици.

По думите на Румен Радев, моделът в здравеопазването е довел до уродлива диспропорция между заплащането на начинаещ лекар и шеф на болница, като разликата в заплатите може да достигне до 100 пъти. „Не казвам, че директорите на болници не заслужават своите заплати – те са висококвалифицирани специалисти и на плещите им тежи огромна отговорност, но това съотношение действа изключително демотивиращо“, посочи президентът. Той посочи, че трябва да се положат и целенасочени усилия младите медици да бъдат стимулирани да се реализират във всички населени места. „Имаме концентрация на младите специалисти в големите градове, а това не е нормално и е част от демографския проблем“, заяви президентът и посочи, че изграждането на 390-те амбулатории, предвидени в ПВУ, дава възможност да се промени тази тенденция.

В отговор на въпрос за овладяването на разпространението на коронавирус у нас президентът посочи, че начинът на отговор на кризата е сложен, защото той концентрира в себе си не само здравните аспекти, но и икономически и социални, и затова е необходим баланс. „Още не можем да се възстановим от предишните локдауни“, заяви президентът и отново посочи, че решението е съзнателност и отговорност на всички не само към своето здраве, но и към здравето на близки и колеги.

Президентът Радев поздрави студентите за избора им на професия, която освен много познания изисква вяра в човека и в доброто. Държавният глава отбеляза и усилията на ръководството и преподавателския състав на университета в Пловдив за внедряваните нови, ефективни форми и методи на обучение и за разгръщане на изследователски програми. Със събитието днес академичната общност на висшето учебно заведение тържествено отбеляза Деня на народните будители – 1 ноември. 

Вашият коментар