Театърът като средство и възможност за интеграция

Светът се намира в труден момент, но трудните моменти винаги са били част от света. Още от раждането ни, та чак до финала – с всяка стъпка поемаме по завои, някои от които се оказват грешни. Лишените от свобода знаят това по-добре от всеки друг. Преминали през трънлив път, дали по собствен избор, или заради ситуациите, в които са попадали.

Във всяка държава институциите се стремят към едно – обратното им интегриране към обществото, за да могат един ден да заемат почетното си място в него, като пълноправен член. Такава е и основната цел на проекта „Freeway – Free man walking – theater as a tool for detainees’ integration“, осъществяващ се между партньорските държави България, Италия, Полша и Германия.

В основата му стои обмени и обучителни дейности за създаване, продуциране и разпространение на театрални спектакли в затвора, чиито актьори са самите затворници. Идеята на проекта е широкоспектърна – от една страна, да социализира лишените от свобода, да ги постави в неизследвана за тях среда, чрез която да открият нещо ново за себе си, да осъзнаят причините и последствията от решенията си и да пожелаят промяна. От друга страна, да се създадат устойчиви практики на европейско ниво, които да са полезни за всички, а не на последно място – да се промени нагласата на обществото към лишените от свобода и техните възможности.

В България по проекта работи сдружение „Обединени професионалисти за устойчиво развитие UPSDA“, което за поредна година влезе в Затвор Пловдив и създаде театралната работилница „Форум театър колаборации” по действителни истории. Историите са вдъхновени от личните преживявания на затворниците, изиграни по начин, който да даде нова алтернатива за развоя им. Или с други думи – какво е, но какво би могло да бъде. Творчески директор за работилницата е Емилия Крушков, режисьор – Лилия Секова, които имат богат опит в театралните проекти с хора, лишени от свобода, хора в неравностойно положение и други групи, извън социалното развитие на общността.

„За репетициите ни помагаше наш театрален оператор, който е и преподавател в Затвор Пловдив – Павлина Братанова, за което ѝ благодарим. Ние работим по метод „Форум театър“ на Аугусто Боал. Тук лишените от свобода разказват свои истории, които завършват с отрицателен край, след това ги преиграваме с положителен край. Тази година общият проект се нарича „Бащи и синове“, затова те имаха зададена тема да напишат писмо до баща си или до сина си, в което да излеят чувствата, които са задържали в себе си дълго време. От там наехме Борис Зафиров,  за да сглоби първата история по текстове, които бяхме събрали в  предходните месеци по време на творческата работа по предварителен план – сценарий, изработен от екипа. Така се роди постановката „Огледалото“. След това започнахме да работим с нови текстове, вкарахме много физически упражнения. Виждахме как се мобилизират, как искат да покажат най-доброто от себе си. Смятам, че театърът е много добра възможност за хората да бъдат интегрирани. В нашия затвор има много неграмотни хора и театърът е страхотен метод, който да ги подтиква да четат, да учат и да развият други техни умения“, споделя Лилия Секова.

За жалост, поради пандемията, представлението се отложи, но не попречи на партньорските организации да пристигнат в Пловдив, през месец септември за да обменят опит. Те са водещата организация Teatro dei Venti (Италия), aufBruch (Германия), Fundacja Jubilo (Полша) и UPSDA (България). Teatro dei Venti е театрална компания, базирана в Модена през 2005 година. Осъществяват различни театрални форми на различни места в сферите обучение и образование, фестивали и артистични резиденции, продукции на улични представления и социален театър в затворите в Модена и други италиански градове, както и с други социални групи.

„Когато правим фестивали, използваме не само лишените от свобода като актьори, но и като публика, за да ги ангажираме на всички нива. Малко по малко успяхме да превърнем част от тях в професионалисти, на които се плаща за дейността им, а след като излежат присъдата си, се включват в нашата трупа. С времето „Freeway“ се превърна в мрежа от организации от различни страни, тъй като идеята е да споделяме общи цели, да обменяме опит, тъй като работата на всички ни е с различни граници, с различни похвати и е интересно да видим какво се случва при останалите, като така подобряваме работата си. Искаме да усъвършенстваме делата, които вече сме направили, и да добием устойчивост във времето, дори след края на проекта. Ситуацията с Ковид ни затрудни много, но донякъде ни накара да търсим решения заедно, да станем по-силни и по-гъвкави спрямо ситуациите, които не зависят от нас“, коментира Катерина Гамбета – представител на Teatro dei Venti.

След посещението в Пловдив в края на октомври партньорските организации бяха във Вроцлав, Полша, където организираха  фестивала „Граници – Европейски фестивал на театъра в затвора – Granice/Borders – European Festival of Theatre in Prison“. Като част от събитията бяха организирани изложби, театрални работилници, презентации, както и  два дискусионни панела  – насочени към установяване на диалог между артисти, институции и експерти, по най-важните въпроси, свързани с театъра в затвора – важността от създаването на международни мрежи, свързващи различни театрални екипи в затворите;  къде и как работят екипите в различните държави, какви  етичните отговорности, по отношение на директната работата имат актьорите в тази сфера и кои са критичните аспекти в това отношение.

„Участието във фестивала ни даде не само възможност да обменим опит с множество организации, но и да преоткрием себе си в трудностите, които те споделят за работата им в тези странни времена. Със сигурност пандемията ни направи по-гъвкави в подхода ни на работа и всичките препятствия  ще имат своето място в следващите постановки“ – споделиха от екипа на проекта.

Вашият коментар