Съществува стара традиция в България, че първородното дете се кръщава на родителите на бащата, а второто на бабата или дядото по майчина линия. Освен ако бебето не се роди по време на празник и тогава твърдим, че си е „дошло с името“.
Във времето тази традиция се размива и съвременните родители дори не взимат първите букви от името на прародителите, а измислят нови имена. Повечето семейства стигат до това решение, за да има нова съдба детето им.
Утре на 4 януари от 18:30 до 19:30 часа терапевтът Аида Марковска, основател и ръководител на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“ ще разговаря по темата.
„Да поговорим за имената, които даваме на децата си, като не желаем те да са с познатите родови имена; когато детето е кръстено „на себе си“ или „на никого“, казва Аида. Тя ще разнищи въпросите какво ли означава това да не кръстим бебето на роднина, влияе ли върху живота на децата, има ли свое значение, както и ще отговори на всички ваши въпроси.
Интересна информация за сформирането на имената в България от 1892 година насам може да погледнете в тази кратка историческа справка.
Събитието е онлайн, на платформата ZOOM, която изисква предварително инсталиране на компютър или телефон. Повече информация може да видитите във Фейсбук в събитието Когато името е „на никого“.
Какво е вашето мнение?
За автора
Традицията си е традиция, това е едно уважение
Аз съм за това традициите да се спазват – иначе съвсем се обезличаваме като народ! Също така не ми допада да се дават чужди и хептен измислени (уж комбинирани от 2-3) имена. Ей, ако не поддържате, то поне не доунищожавайте националната си гордост.