Най-обичаният български национален фолклорен ансамбъл – „Българе“, пристига на 20 септември на Античен театър-Пловдив, за да ни представи новия си спектакъл – „Обичаите на България“. Да ни върне към традициите, към миналото чрез музика, танци и много веселие.
Спектакълът ще разкаже за най-красивите народни обичаи и обреди, а разказвач на тези магически приказки ще е създателят на ансамбъла Христо Димитров. Дни преди очакваната дата, разговаряме с Цвети Шопова, която от десет години е управител и арт директор на ансамбъла.
Цвети, разкажи ни за „Обичаите на България“. Малко повече за сюжета и изграждането му.
Христо Димитров отдавна искаше да реализира спектакъл, в който основната тема да са обичаите на България. Но в онези динамични времена, преди пандемията, все не се стигаше до него. Но, като на всяко нещо, и на него му дойде точното време. Настъпи пандемията, нямаше как да се изявяваме на сцената, затова започнахме да работим по проект. Така че, спектакълът е реализиран с помощта на Министерството на културата.
Подбрали сме едни от най-красивите празници и обичаи, които нашият народ е създал и опазил през вековете в отделните етнографски региони. Казвам едни, защото ако трябва да направим спектакъл за всички, сигурно ще трае десет часа. По-различното е, че самият Христо Димитров влиза в ролята на разказвач. Той въвежда публиката в сюжета, разказва за всеки един обичаи, след което излизат танцьорите, които го представят чрез изразните средства на танца. Така публиката вниква много по-лесно в смисъла, особено ако някой обичай им е непознат.
Трябва да споменем, че в Пловдив участие ще вземе и Вашата съгражданка – талантливата Мелек Ерен, която ще пее.
Кой е най-открояващият се и колоритен обичай?
Това е субективно, защото на всеки му допадат различни неща. Но ще дам пример с обичая за здраве калушарите, за който много малко хора знаят. Оказа се, че е много интересен за тях. В него има мистичност и тайнственост, която пленява. На други пък много им харесва коледуването. Аз лично обичам всички, защото всеки един има своя чар, а и ние ги представяме много артистично и колоритно.
Факт е, че българският фолклор и митология са по-мрачни и драматични. Легендите ни често са свързани със саможертва, зли сили, епически геройства и люти хали. Наблягате ли на подобни тъмни обичаи в спектакъла?
Не, ние не показваме подобни традиции. Наблягаме на обичаи, като лазаруването, коледуването, калушарите, сватбените ни обичаи, наричанията ни за здраве, пожеланията за плодородие и благополучие. Всички те са много позитивни, много весели и жизнерадостни. Акцентираме върху радостните моменти, защото посланията във всички наши творби са да провокират чувство на национална гордост. Да покажем богатството на народа ни и да подтикнем хората да осъзнаят, че има защо да се гордеят, че са българи.
През кои градове преминахте и кои предстои да посетите? Как се приема „Обичаите на България“ в различните краища на страната?
За първи път го изиграхме в Бургас на 24 юли на Летния театър, а за втори на 14 септември във Варна, отново на Летния театър. След Пловдив, завършваме в Зала 1 на НДК на 30 септември.
Нямам думи да опиша възторга на публиката от отминалите събития. Тъй като аз стоя в публиката, по време на спектакъла и след него хората не спират да аплодират, не напускат сцената дълго след края му, снимат се, обсъждат. Много зрители ми звънят, за да ми кажат колко им е харесало и как много от видените неща не са им били познати. Виждали са някои от обичаите, но не са се замисляли в дълбочина за тях, а спектакълът е провокирал любопитството им и ще продължат да търсят информация. Това е начин да запалиш искрицата в душата на човек.
А защо мислиш се получава това незнание за корените ни? В някои училища има традиция да се изучават народни танци. Смяташ ли, че тази практика трябва да се превърне в национална стратегия, с цел опазване на миналото и пораждане на любов към него още от малка възраст?
Мисля, че основна роля играят два фактора – на първо място е семейството. Ако то не те запознава с традициите, няма как да знаеш за тях. Когато родителите, бабите и дядовците възпитават по този модел, водят децата по концерти, фестивали и т.н., те ще израснат с такова самосъзнание. Оттам нататък то се прехвърля и в средата – в детската градина, в училищата.
На второ място обаче е важно да не забравяме, че дълги години живеехме във времена, в които никой не говореше за фолклора. Беше опасно дори да ходиш на църква. Няма как да развиеш афинитет към нещо, до което нямаш достъп, което се крие и се заклеймява.
Ще ти споделя какво ми казва моя близка още в началото, когато влязох в ансамбъла: „Знаеш ли, преди си мислех, че фолклорът се ограничава до едни баби в някакво село, облечени в мрачни носии и забрадки, които тропат някакви хорца и пеят скучни песни. А когато гледах спектакъл на ансамбъла разбрах, че фолклорът ни е много повече. Че е красиви носии, прекрасни танци, млади, талантливи хора, страхотна музика“.
Всичко тези ограничения в миналото доведоха до създаването на толкова много самодейни трупи в настоящето, в които хората отиват да танцуват след работа. Защото имат нужда от национална гордост. Голяма роля изиграха и ансамблите, като нас, които обръщат представите и запознават поколенията с фолклора.
А как осъществявате връзка между поколенията, особено при младите, които все повече гледат към западната култура?
Доста училища са ни канили да запознаем учениците с българските традиции. Христо е откликвал на всички и правил представяне на фолклора по по-интересен начин. Говорил им е за ритмите, а танцьорите са ги показвали нагледно.
Отделно организираме ежегоден международен фестивал на фолклорната носия в Жеравна. На него присъстват от шестмесечни бебчета до много възрастни хора. Събират се десетки хиляди българи, всички облечени с носии. Всички много позитивни, усмихнати, щастливи.
Всяко нещо, дори традицията, търпи промени. Как се трансформира ансамбълът през годините? Кое се съхрани и кое се измени в идеологията, в подхода, в целите му?
Каузата ни стои една и съща през всичките тези години. Разбира се, времената наистина се менят и ние трябва да се адаптираме към тези промени. Спектаклите ни съдържат елемент на нестандартното, но не мислим, че начинът е да търсим тотално осъвременяване. В това отношение трябва да се пипа много внимателно, за да съхраним интереса на публиката, но много елегантно, без да бягаме от същината си.
В последните две години обаче се наложи да станем по-гъвкави заради социалното и икономическо състояние на целия свят. Ние сме частен ансамбъл и се издържаме само от спонсори и от сценичната ни дейност. Сега нея я няма, спонсорите ни също изпитват затруднения, защото всички сме засегнати от пандемията, затова търсим основно проекти, по които да работим, иначе не можем да оцелеем. Скоро ще направим 19 години и е наша отговорност да запазим това богатство.
Фотограф: Петко Станчев
За автора
