Един мой близък, вече за съжаление покойник, обичаше да казва „Цървули няма, гайда иска“. Нещо подобно е с пилона на роженските ливади. Там няма поминък, хората се топят като сняг през април, една природа е останала и сега ще се издига пилон и то не какъв да е, а 111-метров. Вероятно размерът е препратка към 111 хилядите квадратни километра територия, наречена България. Територия, защото държава е все по-спорно. Издигнатият пилон може да се разглежда като символ. На мъжество, сила и потентност, защото е продълговат, твърд и наподобява еректирало мъжко достойнство. Това е прастара традиция, видима в монархическия жезъл, а такива са регистрирани от зората на патриархалните времена, например в гроб № 43 на варненския халколитен некропол.
Освен това пилонът е символ на еротика и сексуална освободеност – всеки знае що е то пол-денс. Така се уплътнява цялостната символика – вертикална напръчена конструкция и разголена мускулеста мацка, която се врътка около нея. В случая на 111-метровото съоръжение пориви на планинските ветрове ще размятат любимия български трицвет. А както е известно, от време също старо – по-точно от Френската революция, често народите се персонифицират от жени. В родното творчество, натоварено с подобни национални послания, България е обикновено млада дългокоса жена. Притеснително е за пилон да се вдига толкова шум. Да не забравяме, че националният символ е знамето, а не прътът, на който е закрепено.
Около пилона ще бъдат изписани послания от всяка една административна област в България. Много от тях стоят изкуствени и позьорски. В някои даже има правописни грешки, други се повтарят. В живота си съм видял много пилони със знамена. Обикновено в българския случай след не много време механизмът заяжда, знамената избеляват, окъсват се, но няма пари или организация да бъдат заменени с нови и така се получава показен патриотичен резил. Не са за подценяване и евентуалните екологични проблеми.
Вместо да се направи необходимото красивата природа и богатото културно наследство да привличат туристи и добавена стойност, се вдигат изкуствена във всеки един смисъл атракция, която представлява потенциална опасност за заобикалящата естествена среда. Има далеч по-важни неща, за които да се мисли и работи. Като в Родопите, така и в цялата многострадална българска провинция. Националните символи трябва да се използват внимателно и далновидно.
Патриотизмът и неговите външни изяви не са нещо лошо, но съществуват по-смислени и съдържателни, макар и не така очевидни. Като да останеш да работиш и живееш в България с желанието и убедеността, че трябва да си полезен освен на себе си и на страната, която ти е Родина, която ти е дала образование, чиято земя е отхранила теб и безбройните предшестващи поколения. Патриотизъм е да изградиш дом и семейство, да се реализираш професионално, да възпитаваш децата си, така че да бъдат добри и морални хора, умели и успешни, културни и разумни.
Да се погрижиш да говорят хубав български език, да пишат грамотно на него и да не се чувстват комплексирани от националния си произход, но и да не изпитват омраза, пренебрежение и превъзходство към другите народности. Не необходимо да си непременно горд със страната си, за да я обичаш. Точно както обичаш родителите си, просто защото са твоите родители, които се грижат за теб и също те обичат, без майка ти да е била Мис „Свят“, а баща ти Мистър „Олимпия“.
Опасявам се, че този пилон, барабар със свещения трибагреник ще се превърне в нещо неприятно, мръсно, занемарено, което няма да бъде в услуга на никого, особено на патриотизма.
За автора
