Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Първа част

Дневник на футбола, написан от Стоян Пухтев

 (саморъчно)

Собственост на СК „Ботев“ Пловдив

Прошнурован и подпечатан с клубен печат на стр. 79, 89, 99, 109, 119, 129 и 139.

Касае историята на клуба 1907 – 1912

Стр. 69

Моята история за Дружеството „Христо Ботев“

Дневник на футбола на Стоян Пухтев

(саморъчен)

Наченат от стр. 69 стария тефтер на тейко ми. Наченат в месец март на 1912 г. от мене Ст. Пухтев.

Част от тоя дневник, касающ по-ранните години на историята на „Ботев“, съм писал или преписал по спомени и бележки, които съм водил.

Написах, че е наченат в 1912 година, тъй като тогава най-сетне се увенчаха с успех усилията ни да имаме клуб.

Пиша го тоя дневник, та да се знае що трепети и усилия са преминали.

1907-1912

Още мъничък и незнаещ що е това фудболна игра, ази ходех с батювите си насекъде. Слушах ги как оживено и с плам в речта си говореха за една непонятна и неразбираема за мен, малчугана, игра, която после щеше да се превърне в цел на младостта ми и мечтите ми. Пък тогава фудбол играеха колежаните и учениците в Колежа, така наричахме тогава католическото училище. Там ходехме и гледахме как играят ритни-топка.

В Пловдив се направиха няколко ученически отбора, които обаче си бяха просто един бюлюк деца, тичащи по свински мехури или парцалена топка. Виж, в Колежа играта беше друга – занимателна и магическа. Всеки път, когато те ритаха, ние се изхлузвахме от дома, понякога и от училище, та да гледаме как играят.

Батьовците ми сякаш някой чуден магесник беше омагьосал и те не можеха да се наситят да гледат. После все обясняваха и показваха във въздуха разни номера, видени от колежаните.

Тогава в главата на бачо Георги се нагнезди мисълта да основе истински спортен фудболен клуб. Татю му викаше, че все не му увира куфелницата и трябва да си наляга над учението, и да вземе от вуйчо си занаят да учи. Вуйчо Тодор беше сарач, де що имаше в околията нещо да се начини от кожа – все при него търчаха. Та за тоя вуйчо по-късно ще кажа.

И тъй, бащините съвети не дадоха ответ в батювата глава, докато неговий инат се отрази в татю. Не след дълго батьовците ми успяха да убедят татко и в 1907 година със сбрани от всинца ни в механите пари наехме един адвокат – Нако Милин, да ни подаде и заяви в съда документациите за регистриране на спортен фудболен клуб. Разбира се, ни се отказа от раз.

Щото ний така келешовската бяхме тръгнали – че ни устав, ни дявол. Айде на следващата година вече с устав и с гордост пак се опитахме и при все, че бяхме вписали татко в документите, пак ни се отказа поради това, че останалите бяхме все учащи и по закон сме нямали право на това.

Нейсе се намери един друг начин и с ходатайството на свако Атанас, който беше в управата на въздържателното дружество, все пак успяхме да се впишем като спортна секция на това въздържателно-доброволческо дружество. И вече бяхме горди фудболисти със свой си клуб!

Свако Атанас беше сторил така, че никой от дружеството да се не занимава с нас по никакъв начин, а ний от своя страна пък не занимавахме дружеството с нас. Внимавахме все как да не злепоставяме въздържателите и понякога участвахме в техните вечеринки и събрания. Поради името, което си бяха избрали и патрона им – ни кръстиха с името „Ботьовата чета“, от което ний се гордеехме, наместо да се ядосваме.

По това време в Пловдив, както писах напреде, имаше няколко махленски отбора, които ний добре знаехме. Имаше и два регистрирани по официалност фудболни клуба, които бяха вписани още в 1906 г., но при обявяването на България за Царство не се намериха у тях и архивите стария им устав и документи, и не можеха да бъдат пререгистрирани по новий ред, а кога подадоха наново, се оказа що нямат нужното и така се отказаха.

Тия два клуба бяха „Тримонциум“ на Слави Недков и „Стрела“ на Коста Никидис  – грък, дошъл в града в 1901 г.

Та ако не броим тия двата клуба, католиците и тия от Юначното дружество – ний „Ботев“ бяхме кажи-речи единственият само фудболен клуб.

Важно е да се знае, че по това време „Юнак“ поне в Пловдив нямаха фудболна команда, а католиците си бяха към Колежа, така че в 1909 г. в Пловдив, макар и към възд. дружество, ний бехме първият чисто фудболен клуб, основан от гражданството.

Понеже споменах за махленските клубове е редно да им се обърне внимание и на тях.

Това бяха: „Кубрат“ на Еленко Стоев, „Глория“ на Иван Николов, „Цар Симеон“ на Михаил Михаилов, „Бенковски“ на Григор Пелев и „Аполон“ на Никос Стефанакис.

По-късно голяма част от тия, що играеха там, щяха да дойдат при нас, ама това щеше да стане чак след години. Ред е да напиша и кой беше първият състав – тим на „Ботев“ в ония години.

Поради различните обязаности на нашите членове имахме един основен отбор, в който в зависимост възможностите се извършваха доста промени. Но все пак в общо отборът беше тоя:

Николай Симов, Георги Пухтев, Чавдар Николов, Симеон Чифилов, Асен Петров, Георги Балтов, Иван Миладинов, Тодор Калоянов, Антон Христов, Григор Чапев, Евстатий Кантарджиев, Петър Пармаков, Страхил Антов, Бранко Симидович, Ангелаки Сарашки, Тодор Янев, Христо Божинов, Никола Чернев, Димитър Четилязов, Лазар Лазаров, Цено Серафимов, Иван Стоянов, Людмил Ценов, Гаврил Соколов, Васил Парталски, Кирил Кирилов, Асен Илиев и Георги Дойчинов. Общо взето това с малки изключения бяха и членовете на фудболния клуб.

В тия години мачове се играеха почти всяка неделя някъде в града или в поляните. Понеже нямахме наше си игрище, то никой нямаше, освен тия от Колежа, играехме където ни падне. Отзаде на мелницата на Стоян Ангов имаше едно гладко равно утъпкано място, дето едно време са чакали колите на мливарите и там беше нашето си място за игра. С разрешението на бачо Стоян очертахме с канап едно отстояние и на двата му края побихме по два дирека за врати, за напречни греди връзвахме и опъвахме едни дебели конопени въжета, смешното е, че на това стъкмено игрище, във времето, през което не играехме, на нашите врати-греди връзваха магарета, коне, волове и всякакъв друг добитък. Доста често, преди да започнем да играем, се налагаше да чистим много фъшкии около вратите, а и по цялото игрище.

Отначало играехме с разчертано с пръчки или с пета в прахта поле. Това игрище беше доста сгодно, но имаше и много кахъри и неприятности с него, като например прахта. Дебел слой прах го покриваше, а и през годините, когато е било ползвано от каруцарите, тая прах се беше примесила с доста слама от сено, слама и изсъхнали и размити от дъждовете фъшкии. Така при многото тичане и бутане се вдигаше ужасна пушилка. Същото се получаваше и при по-силен ритник по топката.

Тогава се риташе с парцалени топки и когато беше само прах, се понасяше, но когато завалеше дъжд, освен че игрището ставаше цялото в кал, то и топката се каляше и мокреше и не ставаше да се играе, ама никак. Освен това се играеше на него само в неделята, щото само тогава не работеше мелницата. Мислихме как да подобрим нещо и докато мислихме, се продаде мелницата и новий собственик ни прокуди от него.

За наше голямо щастие се намери ново игрище. То беше зад така нареченото „Сиропиталище“ – това всъщност беше една порутена сграда, която се е ползвала още по турско за децата на ония, дето са умрели във войните. Там са ги учили на писане и смятане, а по-духовните и на Корана.

Та там имаше много сгодно място, което се е ползвало за военното обучение на кавалеристите по турско. Нарекохме го „Ботева ливада“ и започнахме да ритаме там. Там, като го направихме, стана доста добро място за фудбол.

Иван Тодоров Нейков от Въздържателното дружество, понеже беше дърводелец и имаше доброто намерение да направи нови диреци, които да поставим там, даже и едно по-тъничко да поставим с гвоздеи за напречен и така някъде откъмто септемврий на 1909 година се заигра там.

Интересен случай беше, когато малко преди Рождество отидохме, тъй като играехме и в снега, та сега пак отидохме да играем и… ни нямаше вратите! Тука врати, там врати и ги открихме на двора на Яшар Циганина от голата ливада. Той, циганина му бос, през една нощ взел, та извадил нашите греди, та да си ги нацепи и изгори в печката. Нейсе, взехме ги с помощта на полицейския Антон Христов, ей така на доверие, че са наши. После ги вписахме в книгата на Въздър. дружество, като упоменахме къде се намират при друг такъв случай.

Забележка: В публикувания материал е запазен дословно изказът на Стоян Пухтев, като единствената корекция, направена от редакторите, касае актуалната към момента пунктуационна норма.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Втора част

Вашият коментар