Международен фестивал за танц и съвременен театър „Черната кутия“ ни дава възможност да се запознаем с творчеството на различни артисти, от различни държави, да се насладим на таланта им и да вникнем в главите им. Освен на сцената обаче това се случва и извън нея чрез традиционните срещи с публиката в градски арт пространства.
Тази година срещите се разширяват, а първият гост на фестивала е английският писател, драматург, журналист и редактор Робърт Нърдън.
Той е автор на книгите „Винаги съм искал да бъда баща: Мъже без деца“ и „Между небето и земята: Пътешествие с моя дядо“ и пиесата „Празно“. Освен това от 2007- ма до 2009 година е преподавател по английски и по журналистика в България.
На 4 юни той ни запозна по-подробно с пиесата си „Празно“, чиято премиера в Лондон предстои съвсем скоро. Тя разказва за невъзможността на един мъж и една жена да станат родители, поради разминаване на правилното време и поради репродуктивни проблеми. За метафора е използван един бонзай, който дава красота, но не дава живот.
„Вече много хора прочетоха пиесата и всеки има различна интерпретация. Наясно съм, че съм написал пиеса за бездетието. Понякога то е желано, но понякога хората просто нямат избор, не зависи от тях. Една от ключовите фрази на мъжкия герой е: „Да станеш родител, те променя напълно. Да не станеш родител – също те променя напълно“. Опитал съм се да представя различни гледни точки за това да си и да не си родител.
Много важно е как жените виждат историята, затова и главната героиня е по-центрирана фигура, с повече реплики. Именно тя носи по-жестоката трагедия, защото не може да забременее. Но, от друга страна, трагедията на мъжа е по-сложна, защото той трябва да избере дали да остане с нея“, казва Робърт Нърдън.
Англия е мултикултурна държава, изпълнена с разнообразно изкуство, стил, история и модернизъм, сред които човек трудно налага творчеството си, но Робърт Нърдън не мисли за това. Не чака, а действа. Именно затова и книгата е самиздат, а не минава под шапката на издателство.
„Бях толкова запленен да напиша книгата, а после пиесата, че не съм се замислял за мястото си в съвременната култура. Чувствах се като слон в стъкларски магазин – просто трябваше да ги напиша, без да се замислям за последствията. Аз определено пиша бързо, защото съм на 75 години и нямам много време. Трябва да натискам процеса, но адреналинът захранва креативността ми.
Въпреки това границите на английската култура се разчупват – между жанровете, между идеите. Наблюдава се едно страшно преплитане, което води до доста интересен резултат. Всъщност аз нямам проблем да противореча сам със себе си в пиесата, като залагам тезата, че феминизмът до голяма степен освободи мъжете от ограниченията на стереотипите“, споделя той.
Това, което Робърт Нърдън определено се старае да постигне в творбите си, е да изгради по-реалистични персонажи, с които зрителите и читателите да могат да се отъждествят. Затова в старанието да сме в крак с времето, не забравя и документалистиката, истинския живот, който понякога е по-странен от измисления.
За автора
