Сълзите и пиянството на един град (ВИДЕО и СНИМКИ)

Ритниците и боя с палки за феновете на Ботев след края на финала с Лудогорец бе като мехлем, а сълзите им не спираха и през вчерашния ден

93-та минута изтича. Футболистите на Ботев правят последно изчистване на топката, а главния арбитър дава последният съдийски сигнал. Ботев е отново носител на националната Купа след 36 години. Сектор "Б" на Националния стадион "Васил Левски", който допреди малко беше препълнен започва да се изпразва. Феновете на най-стария клуб, които наброят над 6 хиляди заели местата си на тази част на стадиона вече са на пистата в опит да се докоснат до любимците си. Момчетата на Николай Киров пък са на върха на радостта си в една обща прегръдка в средата на терена. 

Радослав Терзиев, сърцатият защитник с номер 18 от състава на "жълто-черните" обаче се е отделил от тях и е застанал на колене с глава на зеления терен, а от него не се чува нищо, абсолютно нищо. Обикновенно е най-емоциноалният и силно изразяващ радостта и болката си. Този път обаче е различно. Терзо пролива първата си изстрадана сълза, неможейки да повярва, че той и съотборниците му са победили шесткратния шампион на България с 2:1. След малко защитникът вече е в обятията на съотборниците си и всички заедно тръгват към множеството фенове от Пловдив, които се прегръщат, и те с насълзени очи. Разделя ги два кордона от полицаи, стена от шлемове и щитове спира двете страни да се докоснат. Няколко от бултрасите пробиват кордона и стигат до любимците си. Другите попадат под полицейските палки, момче е с разцепена глава, а младо момиче е силно ударено в краката, като се покосява и пада на тартана, но това сякаш никой не го вижда. Софийската полиция удря наред, без да се съобразява, че пред тях има и деца, които просто искат да изразят радостта си от спечелената Купа, първа и толкова жадувана след 1981-ва година. Под ритниците на кубинките попада и защитникът Цветомир Панов, който е изритан зверски в гърба от униформен служител. Панов обаче не усеща болка, за него радостта е взела връх и няма как тази провокация да помрачи най-великия момент в кариерата му. 

Радостта на ликуващите пловдивчани се пренася по различни краища на София, магистралата, а час по-късно цялото множество се събира на Цар Симеоновата градина, където любимецът на "жълто-черните" Тодор Неделев вдига купата от капака на спрял автомобил. Феновете продължават да ронят сълзи и да се не вярват на фактите. Всички искат да се докоснат до момчетата и да се снимат с тях. Това се повтаря и през цялата вечер по пловдивските клубове, а на следващата сутрин градът все още е в опиянения ритъм от изминалия ден. 

Бултрасите продължават да се събират, този път пред "Колежа", за да посрещнат шампионите си, които ще покажат Купата от английски декер и ще се разходят по централните булеварди. Момчетата тръгват от базата си в Коматево и крещят през цялото време на път към митичния "Христо Ботев". Радослав Терзиев и Лъчезар Балтанов дават тон на останалите си колеги и крещят, колкото глас имат. Шествието от близо 3 хиляди човекопотока преминава по булевард "Източен" и преминава през тунела под централната част на града, където се спира за кратко. Пресаташето на клуба се качва на тавана на автобуса и изрежда имената на всички герои, а множеството му отвръща по познатия начин, като изрежда на всеки един фамилията им.

Организацията е сравнително прилична. Кметът на града и Областният управител приемат шампионите в Общината. Здравко Димитров не издържа на емоцията и проронва и той поредната сълза, след което всички заедно отиват на терасата, където близо 5 хиляди изригват, когато Лъчезар вдига трофея над всички. 

"Не помня началото, не съм бил роден. Няма да помня и края. Ботев е вечен!", бяха думите на Здравко Димитров, с които хвърли в екстаз хората пред шадравана, който бе специално оцветен в жълт цвят в чест на победата. 

Интересни факти и съвпадения:

  • Първият гол за пловдивчани на финала, дело на Омар Кососоко, пада в 19:12 часа, годината в която е създаден най-старият български футболен клуб
  • Има четири съвпадения от спчелената през 1981-ва година Купа с тази през 2017-та
  • И двата мача се играят на Националния стадион "Васил Левски"
  • И в двата двубоя пловдивчани побеждават "зелен" отбор (Пирин Благоевград с 1:0) 
  • Първият гол и в двете срещи пада в '43-та минута на първото полувреме
  • И по време на двете срещи вали дъжд над София
  • Търсенията с Google за Ботев Пловдив се увеличиха със 1150% за последните 2 дни 

Фотограф: Мирослав Чобанов

Вашият коментар