класувам

„В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде…“ От нищо няма смисъл… Няма смисъл да учим; да работим; да създаваме семейство, а да не говорим за абсолютната липса на необходимост от сложния физиологичен процес наречен „мислене“. Все пак от много … Продължение