Отмина поредната година, в която изпращаме фестивала за театър и съвременен танц „Черната кутия“, който се състои в града под тепетата от 2007 година насам. Финалът се проведе в Камерна зала на Драматичен театър – Пловдив и бе отбелязан от спектакъла „Freestyle“ на унгарската танцова компания Rita Góbi Dance, създадена през 2006-а от Рита Гоби. Тя е родена в Нови Сад, но завършва Унгарската танцова академия в Будапеща. Оттогава насам работи като хореограф, преподавател по танци, в театри на движението, в куклени театри, на различни фестивали, с много международни артисти, кино режисьори и други.
Пърформансът е Японско – Унгарска ко-продукция, а специален гост в залата бе директорът на Унгарския културен институт в София – Сандра Мишкеди, благодарение на която е осъществена връзката между България и компанията.
В рамките на 40 минути двете танцьорки – Рита и Фани, ни прехвърлиха в един свят на раздвоението, в който няма конкретен наратив, няма отчетлив сюжет, има само движения и различните нюанси, до които могат да доведат. Макар момичетата да са облечени сравнително стерилно и неутрално, стиловете на физическото им сценично държане се размесват от компютърна игра, през бойни сцени до филми на ужасите. Те не използват музика, а резки, понякога дразнещо шумни звуци. Част от тях произвеждат и сами.
„Не искам да казвам на публиката какво да мисли, докато гледа „Freestyle”. Искам всеки да разбира парчето по свой собствен начин. Това е смисълът на танца и аз винаги съм много любопитна после да разговарям с хората и да чуя тяхната интерпретация. Когато ние танцуваме, си мислим за дуалността на човека. Използваме странни движения и странни звуци, защото сякаш сме попаднали в друга реалност. Хората сме същества, които съдържат толкова много емоции в себе си. Животът постоянно се мени, ние се меним, гласовете ни се менят и в спектакъла не се знае дали гласовете, които чуваме, са наши, или са на ответната страна“, коментира Рита.
Това е втората ѝ визита в България, докато Фани посещава страната за първи път. На сцената се възползват и от силата на цветовете. Като контраст се потапят в синьото и червеното, което ги отделя като личности, докато не ги слее в едно, само, за да ги раздели после пак. Реално именно тази концепция заляга в спектакъла – за борбата помежду ни и със самите себе си. Двете танцьорки се следят, кореспондират си, на моменти са агресивни една към друга, а после се помиряват. Точна илюстрация на живота.
Съвременният, експериментален танц е сложен за осъзнаване. Понякога остава неразбран, а понякога твърде абстрактен, но несъмнено прави впечатление и повдига въпроси от всякакво естество. „Freestyle“ беше оставен за финал на фестивала може би, за да напомни, че в действителността, колкото и планове да кроим, всичко е въпрос на импровизация, на случайности, които се нареждат по начин, отвъд нашите опити и старание.
Снимки: Ванеса Попова
За автора
