Гери Турийска: Нормално е да се смеем на темата за секса

Че Гери Турийска е мултифункционален артист, който съчетава много неща, е добре познато. Че Пощенска кутия за приказки се превърна в един от най-успешните формати за съвременна литература, е ясно. Това, което ние бихме казали за нея обаче, е че тя е изключително креативна, свежа и забавна.

Кутията вече има блог в YouTube, с четири записани епизода, в който се помещават любимите актьори, четящи традиционно в Кутията, смешни рубрики, музика, забавни класации. Започват и лятното си турне, което ще стартира от Велико Търново, минава през Варна, Бургас, Пловдив, София. Тази година Гери и съпругът ѝ – музикантът Ясен Козев, взимат на концесия лятно кино „Царево“, което ще превърнат в културна сцена.

С нея се срещнахме часове преди събитието в лятно кино „Орфей“ на Кутия за мръсни приказки.

Тази година ще празнувате 10 години Пощенска кутия за приказки. Как ще отбележите юбилея?

Даже вече са 11, защото се наложи да отложим юбилея заради пандемията. Организираме голямо събитие в НДК на 1 октомври. Ако се отложи и тогава, вече не знам, но задължително ще го направим. Няма измъкване, въпросът е ситуацията да го позволява. На него мислим да направим една разходка из цялата история на Кутията. Ще се подберат 10 разказа, които да разкажат приказката на Кутията, с 10 от най-харесваните артисти, участвали в проекта, и 10 от най-обичаните автори. Имаме и много готини специално създадени видео материали, кратко филмче и други изненади.

Приказките са ми много на сърце, защото предоставят голяма възможност за добрини. Възнамеряваме със Съюза на глухите да направим събитие, което ще се казва Изгубени в превода, и ще бъде преведено на жестомимичен език. Това е следващата ни кауза, която цели всички живи и онлайн събития да бъдат превеждани.

Когато създаде формата преди 11 години, изобщо имаше ли очаквания, че ще се развие толкова много.

О, не! Трябваше да е еднократно събитие. Сиела издаде моя книга в съавторство със стихове на Стоян Динков, която се казва „Приказка за вечността“. Понеже по това време работех в медии и ходех на много премиери на книги, забелязвах, че всичките представяния са много скучни – събират се едни хора и роднини, дошли защото няма как, пие се вино от пластмасови чаши и това е. Реших, че премиерата на моята книга няма да е такава и тъй като е съставена от кореспонденция от писма между него и нея, сложих една пощенска кутия и поканих гостите на събитието да напишат своите писма. Те написаха страхотни неща, което ме провокира да организирам второ събитие, на което да представим писмата от първото четене. Тогава поканих мои колеги от радиото, музиканти, журналисти и актьори. Едно момиче от публиката ме попита: „Кога ще има пак?“. Замислих се: „Защо пък да няма пак!?“ И така започна да се заражда идеята.

Организирахме първото четене в бар „Строежа“. Даже на него участваше Димо. Тогава имаше огромна нужда от такова място и това, което предлагаше. После продължихме на други локации в София, аудиторията се разшири. Почнаха да идват по 900 човека, наложи се да сложим билети, за да ограничим донякъде желаещите, но и това не ги спря. Затова започнахме просто да правим събитията по често, до ден днешен, когато в нормален сезон имаме над 100 събития годишно в цяла България. Гостували сме и при българските общности в Лондон и Виена.

А как изобщо се сформира Кутия за мръсни приказки?

Истината е, че най-първото четене беше с мръсни приказки. Доскоро не бях обръщала внимание на този факт. Не знам защо стана така. Темата бе „под леглото“. Аз си мислех за тайни, за скритите неща, по-поетично, пък хората си писаха за секс.

Пет години по-късно управителят на един по-малък клуб, който много искаше да работи с нас, ми се обади и ми предложи да направя различно издание, под шапката на Пощенска кутия за приказки, което ме накара да стана конкуренция сама на себе си. Сетих се, че най-продаваемата тема е „18+“.

Какви са критериите, по които подбирате мръсните приказки?

Най-трудно се пишат мръсни приказки, защото темата е много деликатна. Във времето съставихме отбор автори, които правят цялото ни съдържание и много се радвам, че голяма част от тях са жени. Момчетата, като Георги Блажев, Митко Калбуров, Самуил Петканов Никола Крумов, Васил Русев – Чайката, си пишат сами. С жените ми е много по-лесно, защото жената автор, която пише за секс, може да влезе в главата и на двата пола. Няма притеснение да напише текст за мъж. Много по-адаптивни са и много смешни. Толкова нелепи неща ни се случват!

Критериите са специфични, защото авторите трябва да разкажат история, която да е за над 18-годишни, но не да е цинична. Не да е самоцелно нецензурна. Трябва да е повече на ръба на stand up-a. Да излезеш и да кажеш от първо лице: „Няма да повярвате какво ми се случи!“. Човек трябва да е много опитен разказвач, да си спести описанията, да говори в къси изречения, да бъде конкретен.

Освен това мръсните приказки може да се интерпретират и по друг начин. Те могат да са за политика, за социалните взаимоотношения, за домашното насилие. Много се радвам, когато се появят и такива текстове, защото са различни и хората остават изненадани.

Имаш малка дъщеричка. Тя не се ли пита защо мама чете разни еротични текстчета.

Тя още няма концепция за тези теми. Съпругът ми има двама сина тийнейджъри, на тях им беше по-чудно в началото, но гледаме да им обясняваме нещата такива, каквито са. Че е нормално хората да говорят на тези теми, нормално е да се смеем на тези теми и че това не е някаква простотия.

Макар да слагаме знак, че събитията не са подходящи за непълнолетни, се е случвало и малки деца да идват с родителите си. Даже всеки път, когато ги видя в публиката, казвам на микрофона, че ако имат някакви въпроси за някои от термините, могат да се обърнат към авторите, които ще им обяснят какво значат.

Можем ли да кажем, че в днешно време сексът още е тема табу?

Малко по малко хората се разчупват. Съдя и по текстовете. В началото получавахме много текстове за угнетената съпруга, чийто мъж вече не ѝ обръща внимание и тя иска да си направи прическа, да се облече хубаво, да излезе и да му изневери, за да му отмъсти. Това са много негативни истории. Няма нито нещо секси, нито забавно. Просто едно генерално усещане на голяма част от жените. А това е тъжно и стряскащо. Сексуалният живот на тези хора явно наистина е много потиснат. Те не са имали опит, не са се опознали сами себе си. Но малко по малко темите се отвориха и нещата започнаха да се променят.

Аз лично свободно мога да говоря за секс вътре в семейството си, с приятелите си. Това е много важно за всички нас. Веднъж имахме един текст, в който се говореше, че в държавната администрация те обслужват само нед* хора. Това са нещастни хора, не получават достатъчно нежност и любов, съответно са леко озлобени. Оттам нататък разказът се развиваше много сладко с предложения и идеи как те да бъдат задоволени, за да може и администрацията да се олекоти.

Да поговорим за пловдивската публика.

В Пловдив имаме най-вярната публика от цялата страна. В момента, в който обявим дата за предстоящо четене, билетите се изкупуват в рамките на седмица. Вие сте супер! Ето, ще идваме пак на 26 август, а има още съвсем малко свободни билети.

Всички артисти предпочитат да идват тук не един час преди четенето, а 5 часа, за да хапнат в страхотните ресторанти в „Капана“, да се разходят. Всички много обичат Пловдив и има за какво.

Като изключим Кутията, се занимаваш и с много други неща, особено с музика – пишеш текстове и пееш. Какво място заема музиката в живота ти към днешна дата?

Когато през 2014-а родих, трябваше да избера, защото ми се струпаха много неща – бебе, Кутията, групата ни. Логичният избор бе бебето и Кутията, а музиката някак остана назад. Но не съм спряла да композирам, написала съм доста песни. Със съпруга му Ясен сме натрупали доста демо парчета, които чакат своя ред. Междувременно направих много готино парче с Живко Петров по негова композиция, с Димо пуснахме песен миналата година. Гледам да се завръщам към това амплоа, защото обичам да пея, да мисля мелодии и текстове. Чувствам невероятна енергия, докато пея. Музиката е универсален език, която докосва всеки, без значение къде се намира. Тя е най-великото изкуство.

Вашият коментар