Гьобелс променя честотата на музиката през Втората Световна

Ла е основният тон, по който се настройва целият оркестър. В годините на класическата музика честотата му е варирала от 409 до 442 Hz, докато през 1884-а Джузепе Верди определя 432 Hz за перфектния баланс на тоналността и природата. Причината да се избере именно тази честота е, че тя не натоварва организма, а точно обратното – успокоява ритъма на собственото ни тяло.

До 1939 година, когато Министърът на пропагандата и просвещението на Нацистка Германия Йозеф Гьобелс издава указ, с който по закон тонът Ла се променя на 440 Hz. Законът обхваща целия континент, а през 1953 година постановлението е одобрено от Международната организация по стандартизация (ISO) и прието за световен стандарт. Оказва се обаче, че 440 Hz влияят много различно на тялото ни, въпреки малката разлика в честотата. Същата се е използвала за експерименти върху човешкия мозък с цел покорство и послушание в Германия по време на войната. Научни изследвания сочат, че при слушане на музика в тази честота, човек често изпада в депресия или усеща изтощение и нервност.

Всичко това научихме на фестивал „Събуди се“ (Wake ъп) от етно група „Бас Народен“, която нагледно ни демонстрира разликата в музиката. И наистина, при 432 Hz мелодията бе почти неусетна, някак лека и ефирна. При промяна на честотата обаче се усети басът, „блъскащ се“ в сърдечния ритъм и едно по-осезаемо напрежение. Затова през наши дни някои изпълнители постепенно се връщат към 432 Hz, а нищо чудно след време тази честота отново да се превърне в глобален стандарт.

Вашият коментар