Иван Стамболов – Сула: В изкуството етиката се превръща в естетика

Иван Стамболов – Сула е човек, отдал целия си живот на словото. Той е писател, публицист, сценарист. Едно от знаковите имена в духовния живот на страната ни. През годините работи в телевизията, радиото, има собствен блог и публицистични рубрики. Автор е на десетки книги – както романи, така и новели, сборници и ръководства. Диапазонът на творчество му е широк – от философските преосмисляния на битието ни, през богословската тематика до политическите иронии и пиперливия хумор.

Най-накрая се състоя представяне на последната му книга „Златоустъ“ и в Пловдив. Това е една фундаментална и важна за обществото ни днес книга. В основата ѝ лежи фигурата на Св. Йоан Златоуст – един от тримата „светители“, наравно със Св. Василий Велики Кесарийски и Св. Григорий Богослов. Всъщност „Златоустъ“ е роман в романа, съюзяващ две линии – историческа и криминална. Той е колкото облягащ се на действителни данни и личности, толкова и художествена измислица, изкарваща на преден план темата за духовната и светската власт, темата за омешването на цивилизации и вечната борба между Доброто и Злото.

Премиерата на книгата се състоя в книжарница „Хеликон“ по покана на големия български и пловдивски писател Недялко Славов, който бе и водещ на събитието. Броени минути преди това, разговаряхме със Сула за силата на писането и мястото на литературата в съвременния свят.

– Г-н Стамболов, като писател и публицист, който се вълнува от големите теми на съвремието ни, къде и как намирате мястото и пътя на литературата в този все по-модерен и по-малко духовен свят?

Без литература не може! Литературата е материалният израз на словото, което, според изразните средства на своята епоха, намира едно друго проявление. Литературата няма как да изчезне, тя е навсякъде около нас. Нима филмите нямат сценарии? Нима песните нямат текстове? Не съм наблюдавал маркетингови проучвания, но ако те показват, че има отлив от хартиената книга, то има прилив в електронните такива, които се усъвършенстват всекидневно. Почти всички издателства предлагат книгите си и в електронен вариант.

Ако погледнем метафорично на въпроса, сега нещата наистина са по-безцелни. Преди цялата духовност бе изразена чрез изкуство, защото в изкуството етиката се превръща в естетика. Етиката е науката за доброто и злото, естетиката – за красивото и грозното. Тази симбиоза допреди 150 години имаше своята правилна посока – към Бог. Бог е първоизточникът на цялата духовност, енергия и благодат. А сега всичко това е заместено от модернизма. Модернизмът е характерен с това, че трябва да бъде уникален, всеки следващ творец трябва да бъде различен от предходния и в стремежа да бъдат различни, много често се правят откровени глупости. Обикновено това е път, който не води никъде. От тази гледна точка може би духовността е в криза. Но като се замислим, тя никога не е била и толкова масова, колкото смятаме, че би трябвало да бъде.

– Такава мащабна книга вероятно се замисля и пише дълго време. Откъде и кога тръгнахте към „Златоустъ“?

Преди десет години, съпругата ми ме попита какво да ми подари за рождения ми ден. Аз поисках томовете на Златоуст. Те съдържат страхотен предговор и страхотни паратекстове. Оттам реших да направя най-пълното му житие до момента. Отне ми седем години, за да завърша книгата. В края ѝ съм изброил стотина източника на информация.

Действително Йоан Златоуст е голяма фигура в християнската религия. Почти няма богословска книга, в която той да не е цитиран. Много е примамливо да го вкараш в сегашното светоусещане, в сегашния дневен ред на теми, защото самият той говори за мълчание, истина, неистина, власт. Той е бил патриарх на Аркадий и се е сблъсквал с диархията между духовната и светската власт. Колкото до съвременната линия – тя е разказ за написването на историческия роман.

– Доколко са автобиографичните моменти в книгата Ви? Говоря не за частта, в която описвате житието и битието на Йоан Златоуст, а в частта, където развивате криминалната интрига?

Да, повествователят в мен споделя опит на личността, но личността ми е съкровена и не я разголвам. Безспорно има моменти, вдъхновени от преживяванията ми, общи типажи. Името на главния персонаж например – Христо Хаджирусинов, е латентно. Хаджирусинов е един от моите родове, а Христо дойде оттам, че съм роден на Коледа. Иначе Христо Хаджирусинов е съвсем различен от мен. Дори когато човек пише автобиография, повествователят и писателят не са едно и също лице.

В историческата част вече почти всички герои са реални, а голяма част от репликите на Златоуст са извадени от неговите записки и проповеди.

– Българските читатели Ви познават и от вашия сайт „Картаген трябва да бъде разрушен“ по думите на сенатора Марк Порций Катон Стари. А ще ни стигнат ли силите и вярата за това?

Смятам, че в рамките на този свят е невъзможно, защото, както казва Св. Богослов: „Целият свят лежи в злото и докато не бъде унищожен и пресътворен, злото ще надделява“. Дори най-доброто нещо се разваля. Но вярвам, че и това е до време и някой ден доброто ще надделее, защото доброто е природа, а злото е само състояние.

– Как намирате Пловдив? От година на година изплува и римският му период – Форума, Източната порта? Изобщо усещането за история тук, под тепетата и край древната Марица?

Пловдив е един от любимите ми градове. Като студенти често идвахме на стоп, за да пием и да се веселим тук. Така че хванах така известния бохемски дух.

Иначе бях много обиден, когато избраха Пловдив за Европейска столица на културата заедно с Матера, защото Матера е село. Как може да се сравнява с Пловдив?! С този толкова стар град, по-стар от Рим. Дори да няма родова памет, това са духове, които витаят наоколо.

За автора

Вашият коментар