Официално D2 имат нов вокалист – пловдивчанинът Радостин Василев. През последните 20 години групата се превърна в едно от най-големите имена на българската рок сцена, с вокали Дичо и Дидо, последният от които се оттегли наскоро поради здравословни причини.
Така идва ред на младото поколение, което несъмнено ще тласне музиката на бандата в нова посока. Но кой е Радостин, откъде тръгва пътят му и накъде ще го отведе? Разговаряме с него, за да разберем.
– Здравей, Радо! От колко време се занимаваш с музика?
Занимавам се с музика от седемгодишна възраст. Започнах да пея в Хора на пловдивските момчета, а след това продължих във вокалната група на училището ми. Свиря на китара от VI. клас. Свирил съм малко и на кларинет.
Завърших НУМТИ „Добрин Петков“, специалност Поп и джаз пеене, но ни обучаваха на елементи и от класическото пеене. В гимназията започнах да свиря на пиано, макар че обърнах по-засилено внимание на инструментите, след като завърших. Но през целия път винаги основно е било пеенето.
Записах Педагогика на класическото пеене в АМТИИ, но бързо си дадох сметка, че не се виждам като педагог. Сцената ме зовеше, затова прекъснах и започнах да пея по ресторанти и пиано барове.
– Да си изпълнител в пиано барове и ресторанти не е ли до време за един млад човек? Не го ли кара да се чувства неоценен? Да иска повече?
Пиано баровете са една огромна школа. Работи се с много музиканти, с които се подготвя репертоар от няколкостотин песни. Доста колеги се чувстват удобно в тази среда и работят с истински кеф. Аз също го правех с удоволствие, но в един момент почнах да не се чувствам на място.
В този тип клубна сцена си по-скоро като фонова музика и в един момент ми се искаше да надградя постигнатото. Желая да правя авторска музика, а не да изпълнявам само чужда такава и в момента работя именно в тази насока.
– А как се случи така, че стана част от D2?
С Митко Кърнев се запознахме покрай малката градска легенда Румен Куртев – Jimmara, преди близо четири години. Двамата свиреха в „БезистенЪ“, а аз пях след тях. Явно Митко ме е харесал, защото си разменихме контактите и само две седмици по-късно ми се обади да ме покани на участие като втора китара и беквокалист на Дидо.
Това участие се превърна във второ, то в трето, започнах да работя с тях в студио. Стъпка по стъпка се утвърдих като част от бандата, но в един момент Дидо разви проблеми с гласните връзки и се наложи да се оттегли, за да се погрижи за себе си. Стана така, че аз бях най-логичният избор.
– Не се ли притесняваш, че заменяш емблеми като Дичо и Дидо? Че може да не оправдаеш очакванията на публиката?
Не се притеснявам! Да, разбирам, че публиката има очаквания, виждам, че ѝ напомням на Дичо, но също така ми е ясно, че очакванията трябва да бъдат посрещнати само донякъде. Иначе трябва да повторим миналото, а в това няма смисъл. Смисълът е в това да творим нещо ново, което тепърва предстои да видим как ще бъде прието от хората.
Слава богу, рядко до мен стигат негативни коментари, но и те са неизбежни. Всичко е въпрос на вкус и няма как да се харесаме на всеки. Приемам различното мнение и го уважавам.
– Ти участваше и в „Гласът на България“. Какво ти донесе форматът?
„Гласът на България“ е едно голямо предизвикателство, което ми донесе най-вече ценни уроци и запознанства с невероятни професионалисти. Предаването определено е ценен опит за един музикант, като мен, който не е свикнал още с разпознаваемостта и голямата сцена. Чувството е различно, доста по-еуфорично.
Друг плюс е, че когато се гледам отстрани, на записите, мога да забележа неща, които бих направил по друг начин – и като сценично поведение, и като детайли в изпълненията. Предаването е на високо ниво и всички недостатъци изпъкват. Затова се радвам, че мога да ги открия и да работя върху тях.
– Предстои публиката да определи кой от отпадналите участници да се завърне.
Точно така! След излъчването на предаването на 20 ноември, ще се открие зрителки вот в сайта на формата за 24 часа. Всеки човек разполага с 40 гласа, които може да даде или на един изпълнител, или да ги разпредели между няколко. Този, който събере най-висок вот, ще се върне в надпреварата. Хубавото е, че гласуването е напълно безплатно и не изисква регистрация.
Аз лично се надявам да бъда върнат, защото ще имам възможността да науча още.
– А ти лично пишеш ли музика и текстове?
В момента в D2 основно Митко Кърнев пише музиката, но всички взимаме участие и допринасяме, кой с лирики, кой с мелодия. Лично аз съм имал доста идеи през годините, които съм си запазил, но не съм сядал да работя по тях, което мисля съвсем скоро да променя.
– На какви теми пишеш? Какво те вдъхновява?
Колкото и клиширано да е, едната от тях е любовта, защото тя винаги е на дневен ред. Другите теми са житейските случки, сблъсъци и преживявания, от които си извличаме поуки и които ни докосват емоционално. Напълно човешките истории, свързани с ежедневието.
– Като за финал, кажи ни какви са мечтите ти в музикално отношение. Какво би искал да постигнеш?
Истината е, че мирогледът ми се отвори с влизането ми в D2. Видях много нови пътища пред мен за развитие, което идва от подкрепата на бандата. Попивам цялото това високо ниво на работа, което ме мотивира да ставам все по-добър и по-добър. Със сигурност се стремя към качествени промени, проявявам все повече интерес да се развивам и като певец, и като инструменталист, и като творец.
Фотографии: Димитър Карамитев
За автора
