Както подсказва името, сетивният лабиринт е алтернативен и не добре познат у нас вид изкуство. Даже не е сигурно дали е изкуство, или експериментална форма на преживяване. В същността му лежи идеята, че навлизайки в лабиринта (без да знаеш какво те очаква) попадаш в една заешка дупка от приказките, където зад всеки ъгъл дебне новото приключение. Целта е да стигнеш до финала, преминавайки през всички артисти, които си „играят“ със сетивата и ума ти, а ти имаш избор – или да се съпротивляваш, или да им се отдадеш. Но защо да се съпротивляваш на нещо, което ще ти помогне не само да изпиташ нови емоции, но и да научиш неща за себе си, които не си предполагал?
В Пловдив такъв лабиринт направи Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, което обучава младежки работници от Норвегия, Литва, Испания и Португалия и България на метода и в последствие да интегрират тези артистични подходи в собствените си родни страни.
Те преминават през десетдневно обучение в Пловдив с треньори Мария Панайотова и Милена Станоевич. Процесът преминава с сформиране на работната група, разглеждане на класическите форми на театър и изграждане на образ, изследване на лабиринта, дискусии за интеграция в бъдеще. Обучението и лабиринта са част от дейностите по проект „Make Sense! – Youth Work througth the Labyrinth of senses“, който е финансиран по програма Еразъм + на европейската комисия.
„На мен лабиринтите са ми страст, тъй като обединяват изкуствата и психологията. Чрез тях повишаваме капацитета на младите хора и младежките организации и се включваме в по-активно участие на младежите при взимане на решения на различни нива. А и покрай затварянето заради Covid-19, решихме да направим този проект, който засилва личностното развитие и себеопознаването. Лабиринтите провокират хората да си задават въпроси, които са забравили в ежедневието. Да си спомнят, че имаме тяло и можем да разчитаме на него. Самите актьори вътре също преминават през различни провокации на приемане на пространството и сетивата. Спрямо мястото се решава и какво ще има вътре“, коментира Даниел Джинсов от сдружението.
Щом навлезеш в лабиринта, започваш да разчиташ единствено на усета си. Понякога използвайки всичките си сетива, а понякога блокирайки някои от тях. Концентрацията в такива ситуации е от ключово значение. За да потънеш в илюзията, трябва да се абстрахираш от заобикалящата среда и да се отдадеш единствено на твоя тесен кръг от допир, звук, обоняние, зрение, равновесие. Да превърнеш кожата си в платно за рисуване, да отвориш съзнанието си. И най-вече – да се довериш на водачите си. Те не са там, за да ви наранят, засрамят или изпитват. Всъщност, се водите взаимно, на какво енергийно ниво ще се свържете зависи само и единствено от вас.
Екипът има амбицията проектът да се разрасне и да се напише наръчник как се прави сетивен лабиринт и как може да се използва в работата с младежи за личностно развитие.
„Възприемаме около 70% от информацията през зрението, което скъсява възприятието ни за останалите канали. Реално сетивата ни винаги работят, но въпросът е до каква степен им обръщаме внимание. Когато сме погълнати в ежедневието ни, ги игнорираме, а лабиринтът е инструмент, който ти удря шамар и ти казва: „Ехо, ти имаш и други сетива, освен зрение. Можеш да усетиш допир, може да вкусиш, да помиришеш, да чуеш толкова много неща. Да бъдеш по-осъзнат за себе си и за хората около теб“, допълва Даниел.
Интересното при сетивните лабиринти е, че дори да са еднакви, преживяването винаги е различно. Едно преминаване през него няма как да се повтори с друго. Колкото повече преживявания имаш, толкова повече се учиш как да се справяш в различни ситуации. Единственото правило при сетивните лабиринти е, че няма правила. Няма правилен или грешен подход, няма очаквания или изисквания. Всеки е свободен да прави каквото му дойде отвътре. Сдружението ще направи още един лабиринт през есента, а при интерес, ще се превърне в регулярна практика.
За автора
