Дон Кихот е символ не само на литературата, но и на сценичното изкуство. Със своята екстравагантна личност, съчетаваща лудостта на надеждата с честта на рицарството, се превръща в еквивалент на загубените човешки ценности. Неслучайно от Драматичен театър Пловдив го увековечават, като му придават друг вид – на почетен знак, полагащ се за големи заслуги в изкуството. Да го получиш е висока почест, а снощи двама брилянтно-талантливи актьори бяха наградени с него.
След края на спектакъла на великия режисьор Асен Шопов – „Майстори“, на Голяма сцена на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ излезе директорът Кръстю Кръстев и съвсем изненадващо за всички в залата, както и за актьорския състав, връчи статуетките на Стефан Попов и Симеон Алексиев, които наскоро отпразнуваха юбилей, а в театъра под тепетата творят от дълги, дълги години.
„Позволете ми да Ви подаря по една статуетка на най-лудия и най-големия благородник и мечтател Дон Кихот. За нас и пловдивската публика е чест, че посветихте живота си на този театър. Всички много Ви обичаме и Ви благодарим“, заяви тържествено директор Кръстев, под шума на нестихващите аплаузи.
След себе си тези мъже са оставили много роли, оставили са своя специфичен отпечатък и незабравими спомени. Въпреки награждаването обаче, Симо Алексиев съхранява себе си като едно пораснало дете, играещо си с всичко, което въображението му предоставя.
„За мен наградите са Радини вълнения. Тук съм от 46 години. Започнал съм от Военния театър в София, а после цял живот тук. Без театъра има една пустота. Винаги, когато дойда на работа, започва и очовечаването. Много харесвам тази мисъл на Коко Азарян – „Театърът е място за очовечаване“. Няма по-велико нещо!“, сподели за MediaCafe той.
Сякаш за да почетат двамата артисти, на постановката присъстваха и учениците от 5. и 6. клас от ОУ „Пенчо Славейков“ село Белащица, които накрая се качиха на сцената и подариха цветя на целия състав. Преподавателката им по Български език и Литература Светлана Георгиева за пореден път ги води в храма на Мелпомена, защото иска да се докоснат до магията на театъра.
„През последните две години пропуснахме много съпреживявания. Те са изключително отворени и любознателни деца и бяха очаровани от постановката. Всеки път, като водя ученици, подаряваме цветя, за да се научат да проявяват уважение към актьорите и техния професионализъм“, казва Светлана.
А колко е важно децата още от ранна възраст да посещават различни културни мероприятия, за да оформят характера си и да пораждат любов към изкуството и словото, да допълват знания и да разширяват общата си култура. Мнение, което споделя и Стефан Попов – сдържан в думите си, но дълбоко истински.
„Великолепно е да получаваш признание, защото си си свършил добре работата. Мисля, че този Дон Кихот ще бъде на централно място в дома ми. Но най-важното е, че имаше много млади хора. Ако едно дете не е захранено с култура отрано, след това е загубено. Ако не го вкараш в представление, на изложба, ако не го запознаеш с магията на изкуството, след това не го търси. Затова неслучайно казвам, че трябва да идват по-често на театър“, завърши актьорът.
Фотограф: Александър Карамфилов/ 4K Studio
За автора
