Стефан Еленков: Финансирането на събития е отговорна политика към музиката

Уви, пандемията отложи и тази година най-големия рок фестивал в страната – Hills of Rock. Всеобщата надежда е, че догодина най-после ще забиваме в ритъма на Slipknot. От известно време фестивалът се организира и менажира не от Sofia Music Enterprises, а от Fest Team – собственост на Стефан Еленков, който е с дългогодишен опит в създаването на музикални събития. Предшественик на Hills-a, създаден от него, е Spirit of Burgas.

Разговаряме с него относно проблемите, които стоят пред промоутърските компании, относно музиката и бъдещото развитие на събитийната индустрия.

Г-н Еленков, какви са плановете Ви, като организатор, за Пловдив? Кои големи събития ще се случат тук в идните година-две?

За тази година имаме две събития на Античния театър. Едното е концертът на „Фондацията“ на 25 юли, което ще бъде с участието на симфоничния оркестър на Държавна опера – Пловдив и гласовете на българските рок величия Славин Славчев, Наско от Б.Т.Р. и Звезди от Ахат. На 1 и 2 август ще се състои Lord of the rings live in concert – огромна продукция с над 100 души оркестър и 150 – хор. Мисля, че хората ще са изключително щастливи, че градът ще е домакин на такова събитие.

Вярвам, че през 2022-а Пловдив ще се превърне в рок столица с Hills of Rock. Тепърва предстои обявяването на останалите групи, освен Slipknot. Manowar се включва в част от инициативата на Hills Exclusive на 4 юли, а предстои и още една изненада.

Какво е мнението Ви за общото състояние на родната музикална сцена към днешна дата?

Мнението ми е изцяло положително! Всеки ден има събития, лека по лека животът се връща към нормалното си състояние. Все повече групи започват да обръщат внимание на България и вярвам, че много скоро нивата на бизнеса ще се върнат към тези, които бяха през 2019-а, а публиката ще може да се наслади на много интересни събития.

Също, не виждам никаква разлика в нивото на българските изпълнители спрямо чуждестранните. Разбира се, при западните изпълнители са намесени големи бюджети, зад тях стоят огромни корпорации, които инвестират средства, за да ги превърнат в глобални звезди, за да могат после да имат възвръщаемост. За съжаление, в България няма кой да инвестира в музика. Артистите си правят всичко сами, което никъде другаде го няма. Но ако една професионална компания застане зад тях и започне да ги промотира, нещата могат да се променят.

Кога България ще се превърне в истинска притегателна сила за големите чуждестранни банди?

Положението, при което само по-застаряващи групи свиреха при нас, вече е по-назад във времето. Група като Slipknot, която все още е съвсем актуална, е пример. Да, разбира се, има групи като Iron Maiden и Judas Priest, които винаги ще са добре дошли в България заради сантименталната стойност за поколенията, израснали с тях в по-ограничена обстановка. Хората не са могли свободно да слушат тяхната музика и сега емоцията да се докоснат до нея на живо е голяма. Но в България няма място само за т.н. рок динозаври. Има място за абсолютно всички модерни групи и стилове.

Нека поговорим за Hills of Rock, защото от 2019-а насам покрай него се повдигнаха много въпроси. Един от основните бе относно финансирането от страна на Общината.

Финансирането от страна на Общината винаги е било част от условията, за да може фестивалът да се случи. Не за друго, а защото това е световна практика. Ако нямаме подкрепата на местната власт, ако не продаваме билети и не работим със спонсори, такова събитие няма да може да се реализира не само в България, а в цял свят. Неслучайно в последните четири-пет години в Румъния се появиха фестивали, които са с бюджет от по няколко милиона евро, като само град Клуж дава 1 млн. евро за един от най-големите фестивали на Балканите – Untold. А какво ще кажете за сръбския фестивал EXIT? EXIT е национална държавна политика! Там се инвестират пари на държавно ниво.

Ние тук все още обучаваме нашите общини какво е нормален и какво не е нормален бюджет за един фестивал. Работим с тях още от времето на Spirit of Burgas, където Общината беше изключително активна. Сега същото се случва в Пловдив и в никакъв случай не бих го нарекъл проблем. Бих го нарекъл отговорна политика към музикалната индустрия и така трябва да бъде при всяка община, която иска да остави своята следа в музикалния календар на България. Защото този бизнес съвсем не е лесен и не се случва с щракване на пръсти. Не е като да се обадим на Slipknot и те, защото няма какво друго да правят, веднага да дойдат при нас. Става въпрос за огромна логистика и координация.

В какъв размер ще е финансирането за изданието догодина?

Общинският бюджет е договорен още през 2019-а. Прехвърля се във всяка следваща година, в която фестивалът не се осъществи. Той е в размер на 350 000 лв. и е обявен публично от Фондация „Пловдив 2019“.

В началото организатори на фестивала бяха Sofia Music Enterprises, с които бяхте в партньорски отношения. Как се случи така, че поехте щафетата самостоятелно с Fest Team?

Това, което направихме в началото с Иван Нестеров, беше аз да поема цялата логистика и изграждането на инфраструктурата, а Иван да отговаря за букинга на артистите. За съжаление, те имаха своите странични проекти, неща, които лежаха във времето, и в един момент не можеха да продължат да работят спокойно. Наложи се да направим плавен преход между Sofia Music Enterprises и Fest Team, за да може фестивалът да продължи да съществува и да не се допускат грешки, като тези, допуснати на други събития. Мисля, че това беше по-разумният и правилен подход, за да могат всички да са щастливи и да работим заедно.

Реално, точно тогава – през 2019-а, Музикаутор обвини „SME за неизпълнени авторски задължения към артистите и самата организация. Фирмата имаше и запори от различни банки.

Честно казано, не мога да коментирам такива неща, защото не съм в кухнята на „SME“ и не съм запознат чак толкова близо с техните дела. Просто в един момент ме помолиха да поема изцяло организацията, защото не могат да издържат повече. Не съм искал конкретни детайли. Иван Нестеров е разумен човек и знае какво трябва да се направи, за да се реализира фестивал от нивото на Hills of Rock. Аз съм му се доверил напълно и от тази гледна точка продължаваме да работим по проекта.

Да, но това не е единствената промоутърска компания, която след време просто спира да съществува заради неизправности и огромни дългове. Вие, като собственик на компания организатор, как мислите да се предпазите от такава съдба?

Това не е нещо, което се случва само в България. Този бизнес е изключително рисков. Непрекъснато се появяват нови играчи. Единственото нещо, на което човек със сигурност може да се уповава, е неговото разбиране за уникални идеи както на национално, така и на глобално ниво. Никой не е застрахован от грешки, въпросът е как се управляват те и когато настъпи затруднение, да има компенсаторни механизми, които да помогнат компанията да не бъде блокирана заради събитие, което е на загуба.

Важното е миксът от неща, които се промотират през цялата година, да са част от положителен тренд. Именно затова Fest Team не се котира само в рок концерти, а създаваме музикални фестивали от различни жанрове и концепции. Опитваме се да правим нещата по малко по-разнообразен начин, за да не зависим от вкусовете на само един определен вид музикални фенове. Искаме да правим събития за всички музикални фенове и това е единственото, което евентуално би ни помогнало да продължим да съществуваме в труден момент.

Като споменахме по-горе Spirit of Burgas – има ли някаква вероятност той някога да бъде възстановен?

Както обичам да казвам – всичко е възможно. Когато дойде този етап, всички ще разберем. Поне в близките две години не виждам възможност за възобновяването му, но не казвам, че е невъзможно. Имаме достатъчно време пред себе си да обсъдим с община Бургас бъдещето му. Разбира се, за да бъде възобновен такъв формат отново говорим за средства, които със сигурност няма да са малко.

Нека завършим интервюто с въпроса какво мислите, че заслужава българската музикална сцена, а все още не получава?

Това е труден въпрос. Може би, за да бъдем наистина актуални и адекватни на световната сцена, са ни нужни работещи икономики в сектора на музиката в съседните ни държави. Защото ако Сърбия и Турция работеха и бяха отворени, ако нещата в Гърция стояха икономически по-добре, за нас щеше да е много по-лесно да привлечем големите групи, които са на турне. В момента ситуацията е такава, че ние по изключение попадаме в турнетата им. Причината е, че единствените пазари, които донякъде могат да си ги позволят, са нашият и румънският. Всички останали – Турция, Сърбия, Северна Македония, са с икономика, която сега не позволява организирането на такива мащабни събития, а това затруднява и нас.

В Западна Европа групите пътуват лесно, събират по 30 000 човека, докато ние сме по-далеч, изолирани сме и ако искаме нещата да ни се получават и да стигат до нас, трябва да се надяваме тези икономики да започнат да работят по-стабилно. Тогава България ще се превърне в топ локация, защото сме в центъра на Балканите, а това ни поставя в изключително благоприятна позиция – независимо кой артист идва все ще трябва да мине през нас, за да стигне до другите.

Снимка на корицата: Васил Германов

Вашият коментар