Веселин Плачков: Във „Виновни“ осмиваме пошлостта в изкуството

Веселин Плачков е български актьор, известен най-вече с ролята си на Дякона на свободата – Васил Левски, но зад гърба си има множество творчески театрални и кино проекти. Роден е в Плевен, завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, със специалност Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Димитрина Гюрова. След завършването си, става част от трупата на Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ в родния си град.

Освен всичко изброено преди две години Веселин Плачков пише и авторски спектакъл „Виновни“, в който се съюзява с партньора си в живота – Мариана Попова, с рок групата No More Many More и с Христо Мутафчиев, който е режисьор на постановката. Комедията разказва за изборите, които ни определят и за които си плащаме в любовта и изкуството. Подлагайки собствената си кариера и модел на съществуване на безпощадно смешен анализ, Мариана и Веселин провокират въпроси, след които зрителя си тръгва променен завинаги.

„Виновни“ гостува на пловдивска публика на 10 април, от 19.00 часа, в Дом на културата „Борис Христов“. Разговаряме с Веселин Плачков за смисъла на спектакъла и за изборите, които взимаме – на сцената и в живота.

– Г-н Плачков, разкажете ни повече за постановката „Виновни“.

Представлението е чиста сатира, която използва похвата през усмивка да кажем нещо сериозно. Залагаме на дозиран хумор, без да прекрачваме една етична граница, отивайки в пошлостта. Всъщност ние осмиваме пошлостта в изкуството, като не размахваме пръст пред публиката, сочейки кое е правилно и кое не, нито се оплакваме.

Фабулата е, че героите са между живота и смъртта и им се предоставя възможност да се върнат на Земята, като се променят и станат много успешни за съвременните условия. Но така да се отрекат от всичко, в което вярват – като хора, като личности и като творци. Мариана Попова да се превърне от поп изпълнител в певица от по-лек жанр, да промени визията и посланията си. Ще я видим в една нетипична за нея визия, ще чуем песните ѝ в нетипичен аранжимент. А моят герой ще трябва да реши дали да предаде чувството си за естетика в изкуството, за да стане по-популярен актьор.

Защото чалгата в музиката е стил. Ако накарам някоя чалга певица да пее в друг жанр, ще го направи и то добре. Но чалгата в театъра дотам е смазала някои колеги, че те не могат да се върнат наобратно. И това води до основния въпрос дали персонажите ще се завърнат по този нов начин към живота, или ще откажат, но ще останат верни на себе си.

– Как се включват No More Many More?

Те участват във всички преходи и задават тона на настроението във всяка сцена. Свирят на живо, а накрая се появяват и физически пред публиката и изпълняват концертно финалното парче. Те изпълняват собствените си песни, които много точно се връзват с посланията в представлението. С Методий – фронтменът, сме приятели от години, от един град сме и вкусовете ни се допълват.

Догодина постановката ще се играе и на Античния театър и тогава към No More Many More ще се присъединят симфоничен оркестър, класически балетисти и артисти на специални ефекти, за да се пресъздаде цялата приказност на спектакъла.

– А как се справя Христо Мутафчиев като режисьор?

Това е дебют на Христо като режисьор. Когато започнахме да работим заедно, му казах, че не е нужно да правим велики режисьорски похвати. Това е актьорска пиеса и силно вярвах, че може да изведе основни акценти. Във „Виновни“ няма някаква тежка психология. Тя е пиеса позиция и Христо се справи чудесно. Той ни е близък приятел и това приятелско отношение се усещаше и в работния процес. Репетирахме от сутрин до вечер, навиквахме Мариана, а тя ни наричаше луди. Беше много приятно да работим заедно, а и техническият екип е пълен със страхотни професионалисти – Спас Спасов, който се грижи за осветлението и Сибин Златарев, който е озвучител и се занимава с мултимедията.

– Добре, разбрахме какво е да работиш с приятели. А какво е да работиш с половинката си?

Това е голяма мъка както за нея, така и за мен. Ние сме 24/7 в седмицата, 365 дена в годината заедно. Нямаме на разположение помощ от баби, така че и малката ни дъщеря е с нас. Двете кучета също често пътуват с нас, стоят в гримьорната и чакат, изобщо купонът е голям. Освен това не е тайна, че и аз, и Мариана сме много спокойни по характер, сдържани и уравновесени, никога няма скандали.

Шегата настрана, най-смешно е за екипа, който ни наблюдава отстрани. Колегите ни познават отдавна и когато се караме на сцената, те въобще не ни обръщат внимание. Даже напротив – смеят ни се, случвало се е дори да ни наместват спрямо светлината, докато си викаме. Истината е, че с Мариана сме от толкова дълго заедно, че вече си се радваме на всичко общо. Няма какво да си доказваме един на друг, минавали сме през всички нюанси на успех и неуспех заедно. Плюсовете на такъв вид взаимоотношения изобщо не са за подценяване.

– Очаквате ли с интерес гостуването си в Пловдив?

С голямо нетърпение! Благодаря на Община Пловдив, че ни предостави залата на Дома на културата. Респектиран съм от това как изглежда. Познавам добре пловдивската публика, тъй като имам роднини, приятели и колеги от Пловдив, а и често съм пътувал от Плевен или София дотук, за да гледам някое пловдивско представление. Гостувал съм и като изпълнител и виждам тенденцията в спектаклите, тръгнали оттук. Виждам на какво е научена публиката. Тя изисква качествени неща, трябва да ѝ представиш изкуство на ниво и да я уважаваш. Определено идваме в Пловдив с респект към града, духа и публиката му. Ще се опитаме да ѝ представим една сериозна тема, но по лек и ненатоварващ начин.

– Казвате, че държите на естетиката в творчеството си. Опитвате ли се да я предавате и към младото поколение, към децата?

През 2004 година, когато станах актьор в плевенския театър, проведох разговор с регионалната библиотека „Христо Смирненски“ да върна формата кръжок за деца и да възпитавам не актьори, а публика, но чрез актьорско майсторство. Кръжокът беше безвъзмезден и за мен, и за тях. Записаха се много деца, с които започнахме да правим откъси. За да си изберат откъси, им дадохме безплатни читателски карти и трябваше да прочетат съответните произведения. Те се учеха не само на актьорски трикове, но и как да посетят театър, как да гледат театър. Показах им един път моите баба и дядо как се подготвят за театъра. Дядо с новия костюм и новия бастун, баба официално облечена. След време се присъедини и колежката Мария Веселинова, тя продължи после да се грижи за кръжока.

Така че аз винаги съм се интересувал от децата и възприятията им. Мариана в момента преподава майсторски клас в школа за певци. Аз самият искам да прокарам една идея във всеки театър: актьорите, които не са с постоянна заетост, да посещават училищата, за да скъсят дистанцията между тях и учениците и да ги запалят за културата и изкуството. Разбира се, това е дълъг и труден процес, но вярвам, че ще бъде в плюс за всички. Обиколил съм половин България за среща с ученици. Те се вълнуват, искат да разговаряме, да се снимаме. Подценяваме интелекта на децата. Те разбират всичко и имат интерес, въпросът е да пристъпиш към тях, да не си назидателен и наистина да ги обичаш не само на думи. Аз залагам на тях, на възрастните вече не залагам.


Фотокредит: Костадин Кръстев – Коко, Красена Ангелова

За автора

Вашият коментар