За демографските клишета и неразбирането на процесите в България

От известно време демографията навлезе масирано в публичното пространство на България, което мен, като демограф едновременно ме радва и притеснява. Радваме, защото смятам, че демографията е най-голямото предизвикателство пред бъдещето на България и притеснява, защото за демография се говори с остаряла риторика и мислене, което води до грешни изводи, грешни политики и никакви резултати.

Двете най-големи демографски клишета в България са ниската раждаемост и намаляването на населението ни в абсолютни бройки. Едното не е вярно, другото не е проблем на България. Не е вярно, че ние имаме ниска раждаемост. България има съвсем нормална раждаемост за европейска държава на този етап от своето развитие. Коефициентът на детност, който показва средния брой деца родени от жени във фертилна възраст (15-49г.) в Европа се движи между 1,2 на Италия, най-ниския и 1,9 на Ейре и Франция, най-високия. За България той е 1,6, т.е съвсем нормално се вписваме в общата европейска картина. Коефициентът на раждаемост в Европа се движи между 7,6‰ на Италия, най-ниския и 12,9‰ на Ейре, най-високия, така че България със своите 8,9‰ отново е някъде по средата в континента и развития свят.

Коефициент на плодовитост (детност) и коефициент на раждаемост в държавите от ЕС за 2019г.

                                                                                     Фиг.1

Източник: Eurostat

Тук веднага трябва да разбулим още един мит, който масово се налага в страната, че в миналото сме имали многодетни семейства, защото хората са били по-отговорни, по-малко егоисти и т.н. Изключително много се дразня от това имплицитно вменяване на вина в младите хора на България, че били егоисти, щото не искали да правят повече деца. Първо в миналото е имало много раждания, да, средно 5-6 на жена във фертилна възраст, но детската и общата смъртност са били толкова високи, че тези деца не са доживявали до зряла възраст и де факто сме нямали многодетни семйства. А и кое е по егоистично; да направиш 5-6 деца, на които не можеш да осигуриш и най-елементарното, дори прехраната, или да имаш 1-2, на които да дадеш нормален старт в живота? Да не забравяме и факта, че в миналото хората са били масово неграмотни, изцяло земеделци в държава без никакви социални осигуровки, пенсии и т.н и са правели повече деца с надеждата някои от тях да оцелеят и порастнат, за да се грижат за тях, когато станат възрастни. А тогава под възрастни се е разбирало, след 40-годишна възраст! И няма как да искаме от днешните ни млади хора хем да са високо образовани, за да не изоставаме от държавите в развития свят, хем да работят все повече, за да движат икономиката ни напред и хем да имат много деца. Абсурдно е! Така, че по отношение на раждаемостта всичко в България си е ок. Да, всяка година се раждат все по-малко бебета в абсолютни бройки, но то не е защото раждаемостта намалява (от десетина години раждаемостта ни е абсолютно стабилна!), а защото намалява контингента детеродно население. Днес в най-активна детеродна възраст е поколението раждано 1990-2000г., когато България вече беше в тежка демографска криза, а  и много от родените тогава напуснаха страната.

Да, нaсeлението нa България вече и официално е под 7 млн.д, което в сравнение с 1989г. означава намаляване с около 2 млн.д. Само, че абсолютната бройка на населението няма чак такова значение, за да се фокусираме върху нея и оттам да вадим катастрофални и апокалиптични изводи, че България изчезва. Дали ще бъдем 9, 7, 5 или 3 млн. по никакъв начин не се отразява на развитието на държавата. Много по-важно е какво стои като процеси зад това намаляване на населението. А тук стоят два обезпокояващи процеса, свързани с две от структурите на населението – етническата и възрастовата. В етническата наблюдаваме рязко намаляване на българския етнос, който само между последните две преброявания (2001 и 2011г.) е намалял с около 1 млн.д., предполагам догодина на преброяването тази тенденция ще се затвърди, за сметка на това наблюдаваме увеличаване в процентно отношение на ромския етнос. И дори това не е проблем, за да не изпадаме в някакви расистки тези, а факта, че при ромите в страната, които реално са между 700 и 800 000д., с висше образование са едва 0,5%, със средно 9%, което означава, че над 90% са с по-ниско от средното образование, а близо 22% са абсолютно неграмотни. Но ние ще имаме възмжност да се спрем на ромския етнос в друг отделен материал.

Това, което мен най-силно ме притеснява, като демограф е промяната на възрастовата структура на населението в България. Ние сме абсолютен парадокс в това отношение, с една от най-ниските средни продължителности на живота в ЕС (74,8г.), а в същото време с най-застаряло население. На преброяването през 2011г. България стана първата страна в цялата човешка история, при която при един от двата пола, в случая женския, най-голямата група население бе вече в песнионна възраст (60-64г.). Днес най-голямата група при жените е на възраст 40-44г, но веднага след нея е възрастовата група 65-69 години! Ето това е силно обезпокояващия демографски процес у нас, защото добре знаем, че както икономиката се движи от хората в активна възраст, така и всички средства за социалните системи (здравеопазване, образование, пенсии) се изкарват от работещите в дадения момент и колкото по-малко са те толкова по застрашено е нормалното функциониране на тези системи. Още преди пандемията от COVID 19 в България се говореше за остър дефицит не само на високо квалифицирана, но и на средно и ниско квалифицирана работна ръка. И този дефицит се определя, като най-голямата заплаха и спирачка пред развитието на бизнеса и икономиката ни, като цяло.

Полово-възрастова пирамида на България за 2018г.

                                                                                                          Фиг.2

Източник: НСИ

В демографски план България има два сериозни проблема – изключително високата смъртност, със своите 15,5‰ ние сме на първо място в цяла Европа по този показател и непрекъснато стесняващия се контингент младо, активно население, поради емиграцията. Не трябва да пропускаме и факта, че през XXIв. битката при развитите общества вече няма да е за територия, все по-малко значение има дали граничното колче е 5 км. по на север или по на юг, няма да бъде и за ресурси в традиционния смисъл на думата (петрол, въглища, руда), а ще бъде за човешки капитал. И тези общества, които успеят да си осигурят млад, образован, квалифициран и мотивиран човешки капитал те ще прогресират.

От тази гледна точка аз съм много против всякакви апокалиптични и катастрофични прогнози и съждения за бъдещето на България. България има своя огромен потенциал и ресурс, за да прогресира, включително и в демографски план и това са младите ни хора. Имам честа да преподавам в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и всеки ден общувам с изключително качествени и умни млади българи. Забелязвам една много радваща за мен тенденция, те са едновременно глобално и проевропейски настроени, съизмерими с връстниците си от по развитите европейски държави, и в същото време носят един много чист и първичен патриотизъм и любов към България, далеч от крайните и агресивни национализми, които властваха през XXв., особено тук на Балканите.

Убедено, като демограф мога да кажа, че никакви демографски мерки няма да променят демографската картина в страната, а единствения път за излизане от демографската криза, в която се намираме е увеличаване дела на младото, активно население. И това може да стане само чрез рязко подобряване на социално-икономическата среда в страната. Демографията така или иначе е функция на икономката и социалните сфери. Ако подобрим икономическото състояние на България демографията ни сама ще се оправи. И в този ред на мисли, когато говорим за демография в България на първо място трябва да говорим за образование. Само чрез решителна промяна в образователната ни система можем да станем атрактивни за младите хора. Говорим за образование адекватно на съвременния свят, на бързо развиваващите се технологии и нужди на пазара на труда, както и на нуждите на бизнеса у нас. Само така можем успешно да затворим триадата: образование-реализация-доходи, която е най-важната за увеличаване дела на младото население.

В заключение на всички, които ще се подсмихнат скептично на този анализ, и които ще продължат да обясняват, че България загива и демографските ни процеси са необратими ще дам пример с една любима моя държава Ейре или Република Ирландия. Тя в много неща прилича на България, площ от 70 000 км² при 111 000км² за България, население от 4,9 млн.д., за първи път в своята история завоюва независимост едва през 1922г. и до днес подобно на Балканите се намира в един доста размирен регион, поради конфликта протестанти-католици на остров Ирландия.

В началото на  XIXв. Ирландия, както повечето европейски държави, преживява своя демографски взрив и населението и достига 8,2 млн.д. (България поради османския период преживява своя демографски взрив едва в началото на XXв.). В средата на същия този век Ирландия изпада в жестока гладна криза, която продължава 6 години, от 1845 до 1851г., близо 2 млн.д емигрират в посока САЩ, а почти 1,5 млн.д загиват от мъчителна гладна смърт и населението на острова се редуцира наполовина. През 50-те години на XXв. от Ейре емигрират близо 80% от родените през 30-те години!!! Ейре изпада буквално в икономически, демографски и социален колапс, който няма аналог и е много по страшен от българския днес. В началото на 60-те години на XXв. на власт идва премиера Шон Лемас, който започва програма за рестартиране на Ейре. Тя се опира на три стълба: огромни инвестиции в образование, ограничаване цензурата и задържащото прогреса влияние на католическата църква в обществото, и привличане на капитали в индустрията на страната от богати ирландци в САЩ, чийто предци са емигрирали там предишния век. Двадесет години по-късно Ейре има една от най-добрите образователни системи в света, основаваща се на високите технологии, тридесет години по-късно Ейре е определяна, като европейския „икономически тигър“, четиредесет години по-късно Ейре е водеща по всички демографски показатели в континента.

Движение на населението на Европа и Република Ирландия (края на XVIII-началото на XXIв.)

                                                                                                          Фиг.3

Източник: CSO

Абсолютно съм убеден, че след като Ейре са го постигнали, можем да го постигнем и ние. Въпросите са два: да се фокусираме върху реалните ни демографски проблеми и да работим в правилната посока, а именно увеличаване дела на младото, активно, образовано и квалифицирано население. А мисля, че няма спор в това, че България притежава и ресурси и много голям потенциал! Остава само да ги развием!

Вашият коментар