Да изтанцуваш страха от допира

В последните две години цивилизацията се изправи срещу един отдавна забравен страх – страх от допира. Пандемията се превърна в разделителна линия за хората, дори и за близките, а някои все още носят тревогата в душите си и рядко напускат „сигурното убежище“ на дома си.

Снощи, в третия ден от фестивала за танц и съвременен театър „Черната кутия“, две  момичета – Естер Петрани и Мария Шуркал от австрийската компания PUC- Pop Up Collective, ни показаха чрез танц какво е да потънеш в бездната на стерилността и дилемата при изплуването от нея. Дали да докосна отсрещния, или да се извърна? Дали да се здрависам, или не? Дали да го прегърна, или да държа дистанция? Това бяха въпросите, повдигнати в пърформънса им In touch, а отговорите останаха скрити за всеки отделен зрител в публиката.

Към танцьорките се присъединява и музикантът Адриан Артачо, който превръща DJ-ски пулт и лаптоп в инструменти. Те не просто съпътстват като фон случващото се на сцената, а обрисуват картината, превръщайки се в трето действащо лице.

„В това парче за мен не е толкова важно как звучи движението, а как момичетата взаимодействат помежду си, как чувствата се визуализират по различен начин. Усещането на тялото е нещо много интимно, можеш само да си представиш какво е за всеки отделен човек, когато докосва друг човек. Но всеки допир издава шум и в нашия спектакъл той е груб, текстурен, хаотичен. Затова използваме електронна музика, а лаптопът се вижда от всички. Този стил ни дава повече свобода на диапазона, не ни ограничава“, казва Адриан.

По принцип той използва инструментите на другите музиканти, с които работи, и ги манипулира, докато при PUC е точно обратното – танцьорките задават темпото. Интересното при In touch е, че може да се приеме и по друг начин. Спектакълът е интензивен и напрягащ на моменти, но съдържа в себе си също така и игривост. Поставя темите за антисоциалността, самотата и нуждата на човеците да са заедно. Създаден е така, че да натъртва върху проблематиката за пандемията, но в същото време подлежи и на различна интерпретация.

„Искаме да покажем, че в наши дни хората не само се страхуват да се докосват, но и да докосват себе си. Не искаме да казваме на хората, че трябва да се върнат към нормалното моментално, по-скоро демонстрираме това средно положение, в което всички сме попаднали – между спокойствието преди пандемията и сегашното дезинфектиране на всичко. В Австрия положението беше много строго, имахме доста локдауни. Дори сега хората се замислят преди да прегърнат някой. Страхът води и до агресивна реакция в обществото. Връщаме се към нормалното с доста бавни темпове, в сравнение с хората в България“, коментират Мария и Естер.

Фотографии: Ванеса Попова

Вашият коментар