Фиеста на сетивата закрива фестивала „Черната кутия“

От мелодично тананикане до емоционална експлозия, съпроводена с непрекъсваща физическа интензивност. Живописното изследване, произтичащо от срещата между две тела и тяхната връзка с танца, нагледно описват „Pletórico“ като дума и като състояние. Танцовата компания Egozkue y Paz съчетава басовия ритъм и множество аудиовизуални ефекти съвместно с енергията и духа на артистите, изразявайки манифестация от чувства, който самите те събуждат на сцената.

Мануел Егоскуе определя себе си като сценичен творец. Посветен е на актьорското майсторство, музиката и танците. Участвал е в сценични представления и множество късометражни филми. Свири на пиано и дори показва своята голяма страст към техно стила чрез изпълнения на живо, включващи електронната музика. Неговата сценична половинка Хавиера Пас e танцьор, хореограф и преподавател. Завършва Танцови изкуства в Република Чили, където е родена, и магистратура по Сценични изкуства и визуална култура в Мадрид. Дуото се формира в столицата на Испания през 2020г. Заедно създават „Fiesta Intensiva“ („Интензивен купон”), вдъхновена отчасти от „Pletórico“ и сценичното изследване „Nadie sabría decir lo que puede un encuentro“ („Никой не знае какво може да се постигне при една среща“).

„Какво е pletórico?” е една от главните теми, които поставят под въпрос Хавиера и Мануел в закриващия спектакъл на Международния фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“. „Преизпълнен” би бил най-близкият превод на думата, но танците, неуморимостта и хиперактивността на артистите отварят врата към емоционалната етимология на термина.

Главните герои започват да изграждат хармонична връзка чрез тананикане в синхрон. Скоро то прераства в песен, изпълнена от множество музикални и актьорски техники, които умело водят до експлозия от чувства. От шепот до вик и обратно. Песента се повтаря, но интензитетът се засилва. Тогава двамата се отдават на звуците и изследват способността на собствените си тела да се слеят с ритъма. Да покажат наяве скритото. Да слеят съзнанието си с чуждо и да забравят за скрупули, поставени от обществото и цивилния етикет. Да желаят, да танцуват, да обичат, да мразят, да крещят и най-вече – да живеят. Сега или никога! Максима, която прехвърлят и върху зрителя. А насреща той има два избора – или да избяга от този крясък на подсъзнанието, или да се потопи във фиестата на сетивата.

Така приключи „Черната кутия“ – оцветена в палитрата на сантимента. Отчасти мрачна, отчасти колоритна, но винаги обвита в мистика. Точно какъвто е смисълът на една черна кутия – да съхранява неизвестното…

Снимки: Ванеса Попова

За автора

Вашият коментар