Славена Шекерлетова: Репродуктивната психология помага на жени и двойки с проблеми

Много двойки както в България, така и по света страдат от репродуктивни проблеми. В страната ни над 200 000 двойки имат репродуктивни проблеми, като едва половината от тях търсят съдействие от специалист за решаването им. Трудностите или невъзможността една жена да зачене може да идват както от нейна страна, така и от страната на мъжа. При жената най-често те са свързани с прекарани операции, възпалителни заболявания, някои генетични фактори, наличие на ендометриоза, миома на матката и още. При мъжа обикновено става въпрос за прекарани заболявания в детството, най-често възпалителни заболявания.

За щастие, съвременната медицина е толкова напреднала, че семействата имат възможност да отгледат дете чрез ин витро процедура. Освен на тялото обаче затруднението при зачеване се отразява и на психиката. Много жени се чувстват като непълноценни, ако не могат да създадат живот. Някои изпадат в депресия, други преживяват срив в нервната система. Душата трудно се лекува с хапове, затова на помощ се отзовават така наречените репродуктивни психолози.

Срещаме се с психолога Славена Шекерлетова, която ще ни запознае по-подробно с този проблем и какво можем да направим сами за себе си, за да не позволяваме отчаянието да ни превземе.

Славена, разкажете ни първо какво точно означава терминът репродуктивна психология?

Репродуктивната психология е свързана със специалистите, които прилагат психологическа помощ на хората, засегнати от репродуктивни проблеми. Репродуктивният психолог оказва подкрепа преди, по време на и след ин витро процедури. При бременност след ин витро, при преживени аборти, при донорство, както и в случаи на следродилна депресия и други. 

Има ли статистика, която сочи колко двойки в България имат репродуктивни затруднения?

Според национално проучване от 2013 година у нас има над 145 000 двойки с репродуктивни проблеми или около 15 % от населението се сблъсква с трудности в зачеването. Разбира се, до 2020 година вероятно техният брой е нараснал, защото такава е тенденцията и в световен мащаб.

В миналото на жените, които не могат да забременеят, не се е гледало с добро око. Как стоят нещата в нашето съвремие?

Нещата се променят, макар че все още е възможно да съществува стигма. Никак не е малък броят на хората с репродуктивни затруднения – засегнати са и двата пола. Те имат нужда от приемането и подкрепата на своите приятели и близки, в това число и от работодателите си (налагат се отсъствия от работа в някои етапи на лечението). Действително, случва се жените или мъжете да се притесняват да не бъдат обсъждани и осъждани едва ли не, но тези страхове водят пък до изолация, която от психологическа гледна точка е със знак минус.

Доколко психическото натоварване влияе на репродуктивните способности?

Няма категорично научно проучване по въпроса, което да потвърждава такава зависимост, но е всеизвестно, че стресът влияе върху доброто функциониране на организма и ако е в много големи дози, се отразява на съня, храненето, бодростта или иначе казано – на най-различни важни функции и процеси. В този смисъл може и да е възможно да има отражение и върху възможностите за забременяване, но няма такова научно потвърждение. Това, което е доказано, е че именно невъзможността за забременяване причинява стрес.

С какви емоционални проблеми се сблъскват жените и мъжете, които не могат да имат дете?

Палитрата е разнообразна. Отричане, гняв, депресивни състояния, усещане за безпомощност, безнадеждност, тъга. Очакването на резултатите от процедурите е свързано с високи нива на тревожност. Много двойки тръгват към първия си опит, заредени с надежда и оптимизъм, а когато не се постигне желаната бременност, разочарованието е огромно, усещането за загуба, също. Решението на двама души да имат дете е значимо житейско събитие и сблъсквайки се с инфертилитет, то се засягат много чувства и различни сфери от живота на човек, провокират се емоции и мисли.

По различен начин ли приемат двата пола идеята, че не могат да създадат живот по естествен път?

Сблъскването с този проблем се преживява много често като жизнена криза и при двата пола. Не може да се каже, че жените го приемат по-тежко от мъжете или обратното. Просто жените го преживяват по различен начин от мъжете заради психологическите особености на половете. Но със сигурност жените са по-натоварени по време на  процедурите по асистирано забременяване, защото независимо дали факторът, който пречи на естественото забременяване е при нея или при мъжа, жената преминава през едни и същи процедури и в двата случая, а те са свързани с редица манипулации, приемане на хормонални лекарства, прегледи и т.н. При жените нивата на стрес обикновено са по-високи по време на лечението.

След всичко изброено, каква е ролята на един репродуктивен психолог, за да помогне на пациентите си?

Много са ролите на репродуктивния психолог. Но като имаме предвид, че инфертилитетът се приема като жизнена криза, то работата на психолога е именно да подпомогне жената или двойката в намаляване нивата на тревожността и други състояния. Психологическата подкрепа при инфертилитет дава възможност на жената и двойката да премине по-леко през трудностите и да се справя все по-добре със стреса от диагнозата и последващите медицински процедури.

Смятате ли, че консултациите с психолог, при подобни казуси, трябва да се превърнат в задължителен елемент от процеса на справяне с него?

Желателно е в процеса на преминаване през ин витро  да се включи психолог. Най-добре обаче е жената или двойката още когато разберат, че имат такъв проблем да се обърнат към специалист. Това ще им помогне да са по-подготвени за всичко, което ги очаква, включително емоциите, които може да ги връхлетят.

Вашият коментар