Повторението в движението – сигурност или цикличност

В същината си животът е направен така, че да върви напред, да се развива. Независимо дали сме устремени към бъдещето, или влюбени в миналото, винаги се движим нанякъде. Никога не стоим на едно място. Ако останем, ако заседнем, то спираме да се развиваме. Спираме да градим, да мислим, сякаш спираме да съществуваме. Именно тази цикличност ни представя в хореографията си Зоуи Ефстатиу. Тя е родена в Гърция, но от 2016 година работи в Белгия. Сега отново е в родината си, за да твори сама.

Снощи Зоуи гостува на Пловдив на фестивала за танц и съвременен театър „Черната кутия“ с дуетния танцов пърформанс „We find each other in the plenum“. Партнира ѝ София Мартиу, но в Пловдив участваше нейната заместничка Юли, която се присъединява към екипа в началото на 2022-а.

Двете танцьорки ни представиха само откъс от заглавието, съсредоточен върху една черна маса и множество повторения, като мултиплициране на личността. Но дали това повторение говори за сигурност от мястото и времето, в което се намираме, или за физически и душевен застой? Дали е отражение на комфорта от собственото си Аз, или на пропадането в ума, който ни връща отново и отново към еднообразието?

„Това е трансформация от солов пърформанс, който направих преди време, и е базиран на чистото движение. Това, което виждате, е кинетично изкуство – поредица от движения, които после се преобръщат. Целта е да създаваме взаимоотношения в празно пространство. Диалогът се случва със самите нас, но танцьорите имат допирни точки и така почват да комуникират и една с друга. В основата на „We find each other in the plenum“ лежи философията да споделиш тайна с чужд човек. В повечето случаи, в които пазим тайна, е защото тя не е свързана с нещо хубаво, не е нещо, което харесваме, страхуваме се другите да я разберат, но на сцената се налага да я споделиш. Образува се игра от размисъл дали да споделиш, или да я запазиш за себе си“, разказва Зоуи.

Самите артисти, по време на репетициите, са пазили по една своя тайна и са наблюдавали дали ще изпитат нужда да я споделят. Оказва се, че не е имало нужда, затова са ги трансформирали директно в движения. И когато танцуват, си спомнят за тази интимна тайна. Основната цел на Зоуи е да създаде среда за зрителите, в която те могат да се облегнат, да си поемат въздух и да се успокоят, защото в забързаното съвремие главите ни са пълни с мисли. А след като отдъхнат, могат сами да решат дали са станали по-смели и по-отворени за своите тайни.

Тя идва в България за първи път. Чувства се чудесно в Пловдив заради красотата и енергията му. Би искала да продължи да идва с бъдещите си проекти, особено заради приликите между архитектурата му с тази на гръцките градове.

„Градът е прекрасен, с невероятни вибрации и изпълнен със зеленина. Зарежда ме с много позитивизъм, имам чувството, че мога да си комуникирам с хората дори само с езика на тялото и жестове. Освен това много си приличаме, така че се надявам да мога да презентирам и новата си хореография тук“, завършва тя.

Фотографии: Ванеса Попова

Вашият коментар