В днешното забързано, технологично ежедневие все по-рядко ни остава време да се обърнем към вътрешния си свят, да отдадем внимание на духовното, да се свържем истински със себе си
Ето защо за наближаващия 8 март може да (си) направите един наистина ценен подарък: вдъхновяваща книга с красиво оформление, носеща духовна наслада и вековна мъдрост – „Книгата на Руми“.
В този сборник са събрани 105 притчи от Руми, които представят същността на шестте книги на „Маснави“. Адаптирани от изтъкнатата преводачка от персийски – иранката Мариам Мафи, непреходните послания на тези поучителни истории оживяват в проза, за да пленят ума и сърцето на съвременния читател. Един от най-великите поети и духовни мислители в историята, Руми обяснява принципите на суфизма посредством на пръв поглед обикновени случки от всекидневието. Историите, сред които „Ангелът на смъртта“, „Суфистът и неговата невярна съпруга“, „Моисей и пастирът“, носят автентичния дух на древния мистицизъм и внушават философски проникновения и трансцендентни ценности.
Няколко думи за персийския поет Руми (Джалал ад-Дин Мухаммад Руми) е персийски поет, теолог, суфистки мистик и духовен наставник, живял през ХIII в. Автор на философски съчинения и изящна лирика, той е най-известен с труда си „Маснави-и-Манави“ – шест книги в стихотворна форма, в които се излагат основите на суфизма.
За Мариам Мафи Мариам Мафи е сред най-уважаваните съвременни преводачи на персийска литература. Дълги години от кариерата си тя посвещава на подробни изследвания на творчеството на Руми, а относно работата си по този сборник споделя:
Нашата основна потребност да се събираме, съчетана със силното желание да споделяме своите преживявания, мисли, мечти и забавления, намира върховен израз в разказването на истории. Те са неизменна част от живота навсякъде по света – всъщност животът е поредица от истории с безброй променящи се обещания и изненади. Всяко преживяване съдържа в себе си предварителни обстоятелства, които осветляват и поясняват смисъла на живота ни. Като всички добри и стойностни истории древните суфистки притчи продължават да имат отношение към днешното ни съществуване, защото са универсални и принадлежат на всяка епоха.
Насладете се на скритите сред страниците съкровища!
***
Един отчаяно влюбен мъж отишъл пред къщата на любимата и с голямо желание почукал на вратата.
– Кой е? – попитала тя.
– Аз съм – заявил той, изпълнен с надежда.
– Върви си, в тази къща няма място за човек като теб! – отвърнала тя с печален глас. – Ти си наивен и не си готов. Казваш „аз съм“ и в същото време заявяваш вечната си любов към мен? Влюбеният, който вижда само себе си, не е никакъв влюбен, а заслужава да се пече на огъня на раздялата!
Тя отказала да отвори и накрая посърналият мъж се оттеглил. Скоро след това той напуснал града и се запътил в неизвестна посока към далечни земи. Изгаряйки от болката на раздялата, след като цяла година пътувал от едно място до друго, той събрал кураж и отново пристъпил към дома на възлюбената. Почукал несигурно, но учтиво.
– Кой чука по това време? – попитала тя нетърпеливо.
– Никой! Човекът от тази страна на вратата също си ти! – казал смирено
мъжът.
– Сега, когато престана да виждаш само себе си, най-сетне стана мен!
Двама души не биха могли да живеят в тази къща едновременно, но сега може
да влезеш.
Тя предпазливо отворила вратата и пуснала любимия си.
– Вече си добре дошъл в тази къща. Между нас няма разлика – ние вече не сме розата и бодилът. Ние сме едно и също.
