“Правя музика не, за да доминирам на пазара, а в името на изкуството“, категорична е младата Анна Петрова
Анна Петрова, по-позната като Anissta, може би, е онова свежо лице, онзи силен глас, онзи мощен flow, от които българската хип-хоп сцена имаше нужда. В женската гилдия на рап изпълнителите винаги е имало дупки, които да се запълнят. Едва малцина са добрите родни представителки на хип-хоп културата в този, иначе, мъжки свят. Но скоро към тях се присъедини Anissta, за да припомни, че и жените умеят някои неща.
Анна Петрова е родом от Бургас, на 19 години, но вече стремглаво се налага в рап музиката. Дебютната ѝ песен „Басът ми чупи стъкла“ излиза в края на миналата година, но вече има над 200 000 гледания в YouTube. Парчето събира все повече последователи, а изглежда и изпълнителката, която сама пише текстовете си и категорично отказва да печели фенове с тяло и визия. Тя разчита само на певческите си способности, професионален екип зад гърба си и посланията, които залага в музиката си.
Интервюто ѝ за MediaCafe е първото, което дава изобщо. Какво се крие зад това, появило се от нищото, момиче и коя е двигателната сила, която я движи напред, предстои да разберем.
Здравей, Анна и благодаря, че ние сме първите, пред които избра да говориш. Сподели ни повече за себе си, когато не си в образа на Anissta. Какъв човек е Анна Петрова? От къде идва, какво я интересува, в какво вярва и за какво мечтае.
Анна, на първо място, е себе си. Да, за много хора това звучи клиширано, но звучи така, защото доста използват това определение, без реално да са такива.
Аз съм момиче от Бургас, говоря на меко, обличам се неангажиращо, водя нормално ежедневие, излизам. В личeн план съм преживяла доста, както всеки човек, но това е друга тема. Общо взето, съм емоционална, много емоционална. Даже понякога го считам за минус, но се приемам такава, каквато съм и не смятам да се променям.
Идвам от труден път, по който падах, но се изправих и ето ме тук. Вярвам в много неща, позитивна съм, винаги имам надежда в себе си. Мечтая за развитие и мечтая да е тук, в България. Мечтая за спокоен живот, след време и за семейство. Мечтая за неща, които всеки човек би искал да постигне. Не много, искам поне минималното, но искам да се боря за него, а не да е на готово.
А Anissta? Тя различава ли се от теб? Оживяваш ли в нея нещо, което през другото време не пускаш на свобода?
Аниста се различава от мен в много малко неща. Повечето неща в Аниста може да ги видите и в мен самата. Тя се появява, когато Анна има наумен текст, когато в главата ѝ звучи музика. Тогава се появява тя и започва да реализира мислите на Анна.
Кога се появи влечението ти към музиката и конкретно към рап жанра?
Слушах и наблюдавах рап музиката в България още преди да постъпя в гимназия. Играех ролята само на слушател, исках да бъда като тях, исках да имам и свои произведения, но дълго време само слушах. Станах 12-ти клас, а тази детска мисъл все още не ми изчезваше от главата.
Пробвах се, харесах се и се показах на хората. Преди това се занимавах с пеене, не си бях помисляла даже, че мога да рапирам. Опитах и си казах: „Т‘ва! И ти го можеш. Вече нищо не те спира!”
Бургас ражда доста хип-хоп артисти. Средата, в която си израснала подпомогна ли за заформянето на музикалните ти предпочитания?
Да, даже се радвам, че взех пример от тези хип-хоп артисти, защото те не се ограничаваха в изпълненията си, а аз исках същото.
Има ли Анна Петрова други страсти, освен музиката и успява ли да ги съчетава?
Имам, да! Искам да се науча да свиря професионално на пияно, искам да танцувам, да пея също така. Но тези неща ще трябва в движение да ги заформям.
Както казахме по-горе, твърде малко са опитните изпълнителки в българската рап индустрия. Как смяташ да пробиеш в този затворен кръг?
Смятам да пробия като покажа, че има едно момиче, което може да запълни още една дупка в БГ рапа. Ще покажа хъс, ще покажа себе си.
В дебютния си сингъл прокарваш идеята за „бунт“ в изкуството. Изправяш се срещу комерсиалните принципи на музикалната среда. Това ли е основната линия, по която ще изграждаш собственото си творчество?
Няма да се движа по една и съща линия. Хората ще ме видят и в други насоки. Не смятам само да нареждам и да плюя, твърде много хора го направиха вече. Идеята е да изразиш себе си. В началото влязох ударно, като показах коя съм и какво не харесвам в „тях”, но ще дойде времето, в което ще ги карам да видят и положителните неща в музиката ми.
Определено имаш потенциал, това се вижда с просто око. Няма как да не се замисля, обаче, дали ще успееш да задържиш посланията в музиката си или с времето и ти ще попаднеш в кръговрата на комерсиалното.
Комерс… тази дума се свързва с всеки едни изпълнител. Хората така и не разбраха какво е комерс. Ако музиката ми се продава, ако се слуша и е популярна – това е комерс. Мога да направя и най-ъндърграунд парчето и ако се слуша и стане бум, то това е комерсиално. Но ако говорим за комерса, който всички в днешно време разбират по един и същ начин, не, не смятам да попадам там. Аз имам свои начини, свои идеи и свое мислене. Не съм част от стадото.
Разкажи ни за екипа, който стои зад реализацията на видеото.
Екипът, зад реализацията на видеото, е топ. Adventador хвана яките кадри и ги обработи, за да е в този вид, Pain беше режисьорът. Стана брутално! Видеото пасна идеално с изразяването на текста. Останах супер доволна!
Кои са следващите проекти, върху които ще работите и кога можем да очакваме излизането им на бял свят?
В момента работим върху втория проект, който, за сега, остава изненада. Нека хората преценят, след като го видят. Надявам се скоро да е готов и да го пуснем.
Каква е основната цел, основният стремеж – глобално доминиране в рап музиката или създаване на изкуство в името на изкуството?
Никога не съм искала да доминирам. Смешно е някой да казва: „Аз съм по-добра от теб.” Всички на сцената сме заслужили мястото си там със своя собствен чар и талант. Няма по-добри, няма по-известни, а има комплексирани. Трябва да се създава в името на изкуството, това е най-важно.
За автора
