Димитър Христович художник, роден в Пловдив, завършил в Италия. През последните малко повече от 10 години има множество индивидуални изложби в Италия, Германия, Австрия и други места по света, както и в групови изложби в целия свят. Работи живопис, но с ясно изразен съвременен почерк и много разнообразни медии. Той е част от художниците, които ще участват на Националните есенни изложби, които се откриват на 1 септември в Стария град.
Какво представяте на изложбата?
Изхождам от тезата за асимилирането на всяка нова форма към схемата и моделите, с които един художник се е научил да се справя. В творчеството си винаги съм бягал от решаващото значение на „схемата“, която отбелязва как художникът, започва не с визуалното си впечатление, а с идеята или концепцията си.
Склонен съм да създавам реалност, която на свой ред възпроизвеждам с широк набор от изразни средства, като на ред с употребата на нови технологии, произведениния in situ, видео арт и иснсталции в публично пространство, отдавам залуженото място на класическите медии.
С други думи, си позволявам да виждам и интерпретирам не само нещата, които съм създал, но и онези, които досега натрупаният опит ми позволява. Извадено от този контекст, посетителят на изложбата има възможност да види живописни платна, създадени в класическа академична техника и за да остана верен на себе си, едно видео произведение, което възприемам като част от процеса на дефиниране и материализиране на изследванията ми.
Какво е вашето мнение за Националните есенни изложби през годините и сега, като формат и организация?
Като своеобразен контрапункт в налагащите се тенденции, в които името на художника е написано с молив, който лесно може да бъде изтрит с гумата на властимащите в процесите по налагането на различни, угодни към момента модели на поведение на художника спрямо зрителя, откроявам едно съвсем различно събитие, уютно сгушено в организирания художествен живот в България.
В дългата си история, преминало през закономерните периоди на опиянение и последващ махмурлук, то неизменно следва първопричината за своето появяване.
Как се стигна до вашето участие на Есенните изложби?
Основавам се на предпоставката, че светът може да бъде опознат експериментално и става разбираем в своята сложност само, ако се анализира в съответствие с когнитивните процеси: наблюдение, каталогизиране, измерване и на свой ред възпроизвеждане на наблюдението по рационален начин.
Затова бих посочил именно традиционните изразни средства, като пряка връзка между мен като творец и търсенията на организаторите на събитието. През годините те успяха да задържат фокуса си именно върху класическия подход на медиаторство между художника и неговата най-съкровена функция-постигане на диалог с публиката.
Автор: Теодор Караколев
За автора
