Целият свят е под напрежение заради случващото се на руско-украинската граница, поредното неблагополучие за глобалното човечество. Сега освен пандемия и икономическа криза само война остава, а ако такава избухне, вероятността да се превърне в световен конфликт с унищожителни последици никак не е за пренебрегване. Всички се молим и надяваме на здравия разум и поради това при директен въпрос от журналисти към политици, дипломати, военни – ще се стигне ли до военни действия, отговорът винаги е не.
Стари хора обаче са ми казвали, че така е било и преди Втората световна война. Никой не е вярвал, че може да има нова след толкова скорошната унищожителна Първа световна. Известна максима е, че ако искаш мир, трябва да се готвиш за война, но тя е от времена, когато войните са имали локален характер и са засягали в далеч по-малка степен цивилното население – предимно това в близост до военните действия. От повече от век положението е напълно различно.
Актуалната политическа обстановка е ясна – съсредоточени на едно място са антагонистични интереси – руски, американски, на страните от ЕС, всяко от които има свои собствени, на държавите разположени в по близко и далечно съседство и не на последно място, разбира се, на самата Украйна. Историческият спор между Украйна и Русия донякъде прилича на този между България и Р. Северна Македония, но само дотолкова, доколкото има проблем с наследството на общо минало.
По отношение на това, че държавните и културни традиции на двата народа се извеждат от Киевска Рус не може да има съмнение. Интерпретацията за следващите столетия е твърде различна. Дори това на произхода на името Украйна.
Руската позиция е близка до народната етимология, която може да се изведе на всеки славянски език, че това означава граница, покрайнина. От тук следва логичният въпрос на какво може да е граница и покрайнина тази земя освен на великата руска земя? Изглежда напълно логично. Проблемът обаче е, че названието се явява още през 12 век, когато за руска московска държава е твърде рано да се говори, и от самото начало се имат предвид земите около първия държавен център Киев.
Така че най-вероятно името е свързано с думата КРАЙ не като нещо далечно, а напротив с близкото, познатото, родния край, в какъвто смисъл се използва думата и у нас, и в руския език, вероятно и в украинския. Още повече, че на руски край като свършек е конец.
Другият много значим проблем е, че през цялото късно средновековие, Ново и Най-ново време Украйна е арена на противоборства между могъщи съперници и нерядко цялостно или частично влиза в техните граници – Златната орда, наследена от Кримското татарско ханство; Полша самостоятелно или в уния с Литва – Жеч Посполита; все по-засилващата се руска държава, която се превръща в империя през 16 – 17 век и от края на 18 завладява почти изцяло украинските земи; Османската империя, чийто васал и верен съюзник са татарите заради общите религия и език; в края на 17 и началото на 18 век към украинските земи интерес проявява и намиращата се във възход шведска държава; Австрийската империя, която установява контрол над най-западните украински земи в края на 18 век; през Първата и Втората световна война на украинска сцена се появяват и германците, които също имат най-благородни намерения в съзвучие с имперската си доктрина да владеят тези земи.
Между двете световни войни възстановената полска държава също показва стари апетити и в нейната територия е включена около една пета от днешна Украйна, която СССР взема по силата на пакта Рибентроп – Молотов, под предлог, че съветските войски настъпват в Полша след нападението ѝ от Германия, за да освободят украинския и белоруския народ.
Горката Украйна! За цялото време след татарското нашествие през 13 век периодите на независима украинска държава не надхвърлят половин век и то като добавим днешна Украйна, с такъв статут от 30 години.
Нещата се усложняват още повече, когато се обърне внимание на хората, защото дотук се имаха предвид безсловесни и неодушевени необятни територии, предимно равнинни – черноземи, гори, реки езера, блата. Населението на страната няма как да не е смесено с такава бурна история и толкова много разнопосочни културни и политически влияния. След 17 век и особено след 18 над почти цяла Украйна господства Руската империя. Руси и украинци, макар и на вражески позиции сега, далеч не винаги са били такива крайни противници. Освен общите исторически славянски корени и езика, ги свързват културата и православието.
Именно поради религиозната близост в крайна сметка украинските хетмани – върховни военачалници на многохилядните казашки армии предпочитат по-голяма близост с Русия, отколкото с католическа Полша, а положението сред толкова могъщи противници е такова, че да се отстоява самостоятелност е невъзможно. Опит за това прави хетмана Иван Мазепа в началото на 18 век, но той е безуспешен.
Русия е прекалено силен противник. Не трябва да се бърка украинската държава с казашките автономни формации на украинска територия (а има такива и извън нея), които съществуват и до по-късно, но постепенно също са погълнати от Северната мечка и почти унищожени от болшевишката власт.
На основа на културни, религиозни и идейни връзки в много отношения между украинци и руснаци през 19 век настъпва сближаване. Русия е империя и като такава не се стреми директно да асимилира народите в нея, а да ги държи в подчинение като важна спойка за това са предаността към царя и династията, православието и славянофилството. Така едновременно, ако прочетем автори като Гогол или Осип Бодянски, може да се срещне както украинско, така и руско самосъзнание, които не се противопоставят, а напротив. Голяма част от водещите родени в Украйна писатели творят изцяло или частично и на руски език, освен Гогол, такива са Иван Франко, Михаил Булгаков, Илф и Петров и мн. др.
Руският царизъм не е против разпространяването на творчество на украински език, но определено не одобрява, избуяващия в съзвучие с процесите в много други страни през 19 век, украински национализъм. Дори емблемата на творчеството на украински език Тарас Шевченко, до голяма степен създател на неговите книжовни норми, не среща особени ограничения в това отношение. Задълбочаване на различията между руси и украинци се дължи предимно на развиването на украинско национално самосъзнание и идеята за придобиване на независимост, но това е бавен процес заради могъществото на Русия във всяко едно отношение.
Историческо съществуване на украински език не подлежи на съмнение, за разлика от положението с македонския, но векове наред в много райони на страната руският е по-популярен. В Западна Европа не е проблем различни националности да имат еднакви езици, но в Източна принципът е обратният – отделен народ с отделен език. Поради тази причина в Украйна през последните години се наблюдава бърза украинизация на езика и руският, всъщност роден език на много украинци, е поставен в неравноправно положение.
Преди може би 11 – 12 години покрай подготвянето на изложба имах контакти с представители на украинската общност в Пловдив. След откриването седнахме в заведение няколко души и аз бях единственият българин. Като любознателен човек се заслушах в разговорите на украинците, които си приказваха на руски, а аз като дете израснал във времето на соца го разбирам доста добре. Ръководителката на мероприятието се усети, че може би ми е неудобно и ме попита имам ли нещо против, че те си говорят на РУСКИ?
Отговорих, че нямам нищо, разбирам достатъчно добре, за да не съм изолиран и че ако искат, могат да си говорят и на украински, а те се разсмяха. Със същата дама съм приятел във Фейсбук и до ден днешен. Нейните постове там в началото бяха или на български, или на руски, но след анексирането на Крим се появиха и такива на украински, които през годините стават все по-чести. Украинският национален стремеж за обособяване от Русия доведе до там, че Дядо Мраз беше зачеркнат като агент на руско влияние и на негово място подаръци на украинските деца вече носи Свети Миколай. Изписването не е грешно, просто така се казва на украински, с М. Наскоро в един украински филм по празниците този добродушен старец беше показан, облечен в синьо и жълто – цветовете на украинското знаме.
Съвсем естествено националистическите украински кръгове намериха щедра американска подкрепа. Русия обаче не желае загуба на сфера на влияние, която имперското руско, а после съветско мислене е считало за вечна. В Москва съм убеден, че още ги е яд за проявената слабост в началото на 90-те години, когато се разпадна СССР. А Украйна не е за изпускане. Това е огромна страна с много ресурси. От нея в Европа по територия е по-голяма единствено самата Русия, ако изключим Турция и Казахстан, които обаче заемат съвсем малки части от Стария континент.
Положението е като това на много хора във фейсбук – сложно. Какъв е Крим? Бащата на народите Сталин изгонва татарите от полуострова и го превръща в руски етнически авантпост. След време Хрушчов, самият той украинец, дава Крим на Украйна. След Сталин, трима от неговите петима наследници са украинци, макар че националността не е от голямо значение за комунистическите функционери, но каквито и достижения да има от съветско време, само Гладомора от 30-те години е достатъчен везните да натежат в обратната посока и най-естественият стремеж в политическо и икономическо отношение на съвременната украинска държава да бъде откъсване от влиянието на Москва.
Не се наемам да пророкувам какво ще се случи. Само мога да се надявам, моля и стискам палци всичко да се разреши по мирен път. Всяка страна има своите основания и не може да се намери някой изцяло прав и крив; най-важното обаче е да не страдат хората. Покрай това напрежение НАТО е на път да се реанимира, а американската доминация в тази организация определено не е пътят към световен мир.
Американската намеса опропасти вече доста иначе подредени държави като Ирак, Либия, Сирия и донякъде Афганистан. Те не бяха демократични от западната гледна точка, но нима сега положението в тях е по-добро. Удавникът се хваща и за сламка, а Украйна няма как да не потърси помощ срещу зиналият да я погълне за пореден път руски медвед. Сламката – НАТО и САЩ, е доказано измамна, но все пак е по-добре, че я има.
Искам да съм оптимист.
За автора
