Добър ден. Как сте. Следите ли войната? От кой отбор сте?
Независимо дали следите официалните правителствени пресцентрове,
големи национални медии,
малки регионални медии,
алтернативни медии,
традиционни медии,
щателно скролвате с часове из десетки Telegram канали на руски и украински,
цъкате из по-лаконичните подборки из безименни и безлични профили в Twitter,
звъните на познат в Украйна/Русия да ви каже каква е истината на терен,
или предоволно чакате на някой чичко ТИР-аджия или физкултурник със сенчесто минало през 90-те в YouTube да ви разкажат каква е истината за международното положение, със сигурност вече имате мнение.
Позиция.
И решение.
А най-вече сте издали и някаква присъда някому.
Вече сте за Украйна или Русия.
Русия е агресор-империалист или украинците са нацисти, разработвали биологически оръжия и ядрени бомби.
В родилния дом в Мариопул е имало отряд нацисти. Или това в носилките наистина са бременни жени, които биват спасени от бомбардираната болница.
Американците са виновни за това положение или един диктатор има нужда от война, за да наложи тотална полицейщина, след като Covid свърши и няма повече локдауни.
Вярвате, че санкциите ще го преместят на Путин в другия крачол, или че няма какво да се мести.
Китайците ще дадат рамо на Русия и двете страни със сателитите им ще станат световен икономически, идеологически и военен хегемон. Или Китай ще се сниши, за да запази далеч по-крупните икономически връзки със Запада.
България трябва да запази неутралитет и за всеки случай да си напише едно Z под дрехите, за да докаже, че е благодарна за Освобождението. Или трябва да покаже топки и да бъде част от обединения отпор срещу инвазията.
България трябва да следва националния си интерес. А националният интерес е куха фраза с лесно подменимо от пристрастията значение.
Украинските бежанци идват да ви изядат ушите и да ви вземат имотите или са предимно жени с деца, чиито бащи, съпрузи и пораснали синове са останали, за да се бият за дома си.
И може би имате идея какво да се направи с тея, дето не мислят така като вас и говорят глупостите, повтаряйки чуждата пропаганда.
Да, вече, пак, отново, за кой ли път, сме си избрали отбори. И само чакаме цените на бензина да станат 5 лева, за да минем към канибализъм. Той няма да е от глад, а просто защото ще е по-евтино да изядеш другарче. А и изяж или бъди изяден е казала змията, захапала опашката си.
Злоба, страх, параноя, криза, може би глад и безизходица. Почваме ли да се оглеждаме кой става за ядене? Очакваме ли самолетът ни да се разбие в Андите и заобиколени от смърт и студ да се борим за оцеляване, очаквайки чудо?
В тоя дух ще са разсъжденията ви, ако оставите на виртуалната среда да си играе с ума ви. Човешкият разум не е еволюирал с темповете, с които еволюираха комуникационните технологии през последните десетилетия. Днес информацията е много, навсякъде и под всякаква форма.
Затова истината много по-лесно от всякога се съпоставя с контраистината. Удобните факти се събират, неудобните – игнорират. Щипка или десет шепи измислица — и ето ти паралелна реалност. А въвлечените в нея трудно някога ще излязат. Полезните идиоти имат достатъчно информация, вярна или не, с която да успокоят душата си, че са заели правилната страна, дори съвестно и грамотно да сте разгромили логическите, историческите, обективните и мултимедийните дефицити на тяхната обосновка.
Депресията, която истината, смесена с контраистината, всеобщото ни настроение и епидемията от страх от последните години, ни водят към апокалиптични изводи и самовглъбяване. Но аз текст с депресивен извод отказвам да публикувам. То е ясно, че всичко това е безсмислено и всичките ни вълнения и живот са прашинка от времепространството.
Да, светът е кофти. Цивилизацията ни е на глинени крака и въпреки технологичния си, медицински, научен и културен прогрес, всичко може да бъде върнато в каменната ера от жадни за власт павиани, облечени в костюми и акащи в позлатени тоалетни.
Но колкото и нищичко да не зависи от нас, все пак зависи много. И това, което можем е, да покажем на едни деца, които прекалено рано научиха, видяха, почувстваха, чуха, помирисаха и вкусиха какво наистина значи война, да видят и че не всички хора са задници. И ако има такива, които могат да разрушат домовете им, има и такива, които могат да ги споделят с тях.
Не, не ви апелирам нищо да споделяте, нито да дарявате, нито да съдействате. Но не пречете на тези, които все още намират място в душата си за други, освен за себе си.
За автора
