Над 40 произведения, вдъхновени от неговия живот и опитности в България оформят обширна изложба в родния му град Пинто (Мадрид), в историческата сграда „Къщата с веригата“.
Главно място в залата заемат 13 картини със среден и голям формат, с балерината Красимира Геновска като модел. Това е серия произведения, основани на митове като този за Лилит или картината, дала наименованието на изложбата „Синкретизми“ в която рисунъкът в анфас, характерен за православната иконопис, съобитава с женското тяло на Ерзули- богиня от традицията вуду, с ръце на Буда. Картини с антропологичен, а други- с еротичен характер, като в централната от тях, озаглавена „Ангелът и птицата“, с размери 2 х 2 метра, божественото е принизено до животинското поради затвореността и забравата на нашите вярвания. Една поетична творба ни препраща към фигурата на Федерико Гарсия Лорка или към жестокостта на жена, поставена под ключ, наблюдаваща ни, като в произведение на Антонен Арто.
Грабва вниманието „Наддаването“ – картина посветена на напусналия ни голям приятел и артист Огнян Фортунов, адвокат от Комисията за борба с трафика на хора, с емоционално посвещение и разтърсваща поема в негова памет, включена в каталога на настоящата изложба. Носеща безсърдечие, но и наситена с красота картина, с образите на две еднакви жени, които ще бъдат продадени.
Два разтърсващи портрета на пациенти от Дома за душевноболни хора „Свети Врач“ в Пловдив, откриват частта на изложбата, посветена на работата с тези хора, а я завършват наситени с емоция картини за Джоузеф Мерик, човекът-слон. Едно пеленаче с първите черепни деформации или дете, което държи плъх, чуждо на опасността, без страх и без предразсъдъци, поставят край на тази част, в която детството, без да губи своята невинност и красота, е изобразено по един почти нечовешки начин.
Столипиново в Пловдив и циганското гето в Чирпан, работата на художника с деца от училище „Кирил и Методий“ във втория град, са представени в картини с малък формат. Колекцията е вдъхновена от фотографски репортажи, дело на самия Фернандо Ервас, по време на учебните часове и общуването с децата и техните родители. По думи на автора, те са „превод на снимката чрез картина“, в която са показани не само жестоката среда, но и независимостта и самостоятелния характер на тези деца.
Текстове, посветени на тези деца и на децата от Дом „Мария Луиза“ в Пловдив, фрагменти от обширна статия и чувство на уважение затварят тази тъжна, но изпълнена с красиви спомени и надежда, част.
В България Ервас поставя акцент върху страстта си към конете и тя намира отражение в изложбата чрез голямо форматно платно на красива бяла кобила Луна.
На откриването на изложбата авторът бе придружен от представители на градската управа, на културните среди от различни градове и много приятели. Бе изказана специална благодарност на Елиса Галярдо, директор на културния дом, както и на Дора Цветкова (преводач от Посолството на Испания в София), работила с автора на откриването на много изложби в България, и която също присъства на събитието.
Изложбата е посветена на Алфонсо, брат на художника. Експозицията ще бъде отворена за посещения през целия мсец април, след което ще пътува и в други градове.
За автора
