Инфлацията е предизвикана от множество съвкупни фактори:
- принтене на пари от всички основни централни банки години наред,
- силно разстройване на глобалните вериги за производство и доставки в последните две години, а и с активните и до момента пълни локдауни в големи китайски градове,
- увеличените цени на енергийните ресурси от комбинацията от намаляващи инвестиции в нови петролни и газови полета и съживяването на търсенето след края на пандемията
- и не на последно място – основният фактор от последните месеци е войната в Украйна и последвалото от нея изстрелване нагоре на цените основно на енергийните ресурси и на храните.
Всеки един от тези фактори е с глобални измерения и засяга целия свят и нито един от тези фактори не е причинен от правителствената политика в България.
Но точно както управляващата коалиция не е виновна за инфлацията, също така и тя няма да е тази, която ще я овладее, колкото и да й се иска. “Антиинфлационните” мерки обявени днес няма да адресират значително покачването й (защото факторите, които я предизвикват са още на лице и никой в България не би могъл да направи нещо по въпроса), но таргетират най-вече облекчението за бизнеса и гражданите, та за това и по-правилно и не пиарски казано – те не са “антиинфлационни”, а представляват помощ за бизнес и домакинства, която да омекоти ефекта на независимо разгръщащите се инфлационни процеси.
А тези процеси вече притискат както държавата, така и работодателите и техните служители.
Работници в пореден пловдивски завод започнали стачка за по-високи заплати. Разбираемо и похвално.
На протеста си обаче (сред други стачни скандирания) викали и “Оставка”. Това освен показателно за приемането на този протестен призив за едва ли не еквивалентен с изразяване на каквото и да е недоволство показва и липса на синдикална култура (като в скандинавските държави например) за отстояване на общите интереси в българските работници.
Това в немалка степен се дължи и на начина, по който наличните в момента синдикати оперират. В сряда сутринта например цяла София беше блокирана от уж синдикален протест на транспортните работници в градския транспорт на столицата, на който се оказа, че лидер на един от транспортните синдикати е общински съветник на ГЕРБ, а хора на ГЕРБ и ВМРО месеци на ред са подбуждали служителите на управляваните от тях от 15 години нереформирани структури да си излеят гнева срещу лошото правителство.
Докато синдикалните, а и съсловните организации позволяват да ги яхат политически, правата и интересите им няма как да бъдат защитени. А в съществуващата глобална обстановка на несигурност и нарастващи цени, която се очертава да е на хоризонта в следващите месеци, а дано не и години – тази сплотеност и отстояване на реалните интереси на работещи, на браншове и на гражданите като цяло ще бъде все по-важна.
За автора
