Апокалипсис… скоро?

Светът през последните десетилетия се стеснява все повече и от огромен и непознат преди няколко века, вече е миниатюрен и тесен. И това не се дължи на постоянно увеличаващото се световно население. Процесите на глобализация се развиват с все по-бързи темпове, премахващи ограниченията пред движението на стоки, хора и услуги. Вече може да си поръчаш лаптоп от САЩ, който е с процесор от Китай, памет от Германия и дънна платка от Шанхай, осъществявайки  бизнес конференция с партньори в Индия. И това е само един от елементарните примери за изравняването на света. Дали обаче наред със своите предимства, глобализацията не води със себе си и редица недостатъци?

Възможно ли е да говорим за глобализация на природните бедствия? Малцина знаят или си спомнят за циклонът в Бенгалския залив през 1970г., при който загинаха близо половин милион души; китайските наводнения през 30-те с над 2 милиона жертви или пък циклонът в Бангладеш от 1991г., който отне живота на 138 000 души.  С увеличаването на информационния поток и достъпа до него, както и с напредването на комуникационните технологии, всяко едно значимо събитие по света бива мащабно отразено и то в реално време. Това създаде чувство за съпричастност в голяма част от населението, а развитието на транспорта улесни международната общност в опитите й да се бори с бедствията.

Мнозинството от бедствията, без значение техния мащаб, са географски локализирани.  Логично е тогава да твърдим, че последствията от едно разрушително природно явление имат главно локален ефект. Често държавите даряват средства на базата на предположението, че използването на техни материали, консултанти и изпълнители ще доведе до това до 70 % от паричния поток да се върне обратно в страната. Глобализацията, обхващаща потокът на стоки, капитали, информация, труд и международни практики, означава обаче по-силна взаимозависимост на националните икономики.  Бизнес циклите на икономики от отворен тип на развиващите се страни винаги са били в синхрон с този на основния им търговски партньор, но винаги е съществувала възможността за диверсифициране на търговските партньори. Глобализацията може да донесе подобна стабилност чрез пазарната прозрачност и диверсификацията на износа. Изглежа обаче, че подобна практика може да загуби от своята ефективност, тъй като този бизнес процес става все по-синхронен поради глобализацията и оттам все повече страни стават икономически обвързани. Тогава едно голямо природно бедствие може да има много по-голямо влияние, отколкото се е очаквало по принцип.

Природните бедствия, които се случват през последните години, като цяло удрят бедни райони, които все още са в „далечния край” на глобализацията. Какво обаче се случва, когато биват засегнати развити страни? Япония, Исландия и Мексиканския залив

Може би най-добре е да започнем с най-пресният пример – земетресението в Япония от март 2011г. Земетресението в Япония и последвалата ядрена криза намали японската производителност. Доставката на стоки като комютърни чипове и автомобилни части бе нарушена, създавайки дефицити главно за американските автомобилни производители. След земетресението, Дженерал Моторс обявиха временно спиране на производството в Луизиана поради липса на части. От друга страна, цените на петрола леко спаднаха поради очакванията, че земетресението ще забави японската икономика и ще намали нейното енергийно потребление. В дългосрочен план обаче не очакваме ефектът върху световната икономика да е толкова осезаем. Повечето икономисти не предвиждат по-голямо от 0.1 – 0.2 % намаление на световния БВП. Въпреки, че японската икономика е третата по сила в света, вносът и износа на Япония съставляват сравнително малка част от БВП. Япония вече загуби второто място сред най-силните икономики в света, след като делът й от световния БВП се сви от 18 % в средата на 90-те до 8.7 % през 2010 година.

След изригването на вулканът Ейяфятлайокул, финансовите загуби идващи от нарушения въздушен транспорт възлезнаха на близо 2 милиарда евро. Според доклад на Европейската комисия, загубите за европейския туризъм възлизат на един милиард долара. Трябва да се отчетат и загубите идващи от невъзможността на компании да доставят на време своите поръчки. Общо загубите възлизат на около 10 милиарда евро.

Нека се върнем малко по-назад във времето. Ураганът Катрина доведе до  евакуация на 75 % от петролните платформи в Мексиканския залив през 2005г. Два дни преди да приближи американските брегове, американските енергийни компании изчислиха, че приближаващата буря вече е съкратила добива на петрол с повече от една трета. Цената на петрола се вдигна впоследствие, след като бедствието доведе до спиране и забавяне на производствения процес в един от най-важните световни региони за производство на енергия.  Преди Катрина цените за имуществените застраховки в рискови зони бяха сравнително ниски. Тъй като има периоди от време без големи загуби, цената започва да пада.  Това обаче се промени след наводнението и то не само в региона, в който то се случи. Застрахователните компании в други рискови зони също започнаха да вдигат цените, опитвайки се да се предпазят от подобни загуби. Част от застрахователните компании изпаднаха в невъзможност да изплащат на множеството пострадали.

Вторият удар е свързан с банките, които са обвързани да обезпечат плащанията за застрахователните отговорности. Това обаче не е единствения проблем за банките. Множество хора, които са потърпевши от наводнението или пък са останали без дом се опитват да си възстановят банковите депозити. Тези отлагания на плащанията създават паника сред вложители, като дори тези вложители, които не са пострадали пряко също се опитват да си изтеглят спестяванията, опасявайки се от банкрут на банките.

Все още остава недоказана връзката между слънчевите изригвания и земетресенията, макар и учените да не я отричат. Последните няколко големи земетресения ни навяват на мисълта, че такава връзка е напълно логична. На 18.2.2011г. бе регистрирано силно слънчево изригване, а само 4 дни по-късно Нова Зеландия бе разтърсена от земетресение с магнитуд 6.3 по Рихтер. Два дни преди опустошителното земетресение в Япония, нова поредица от силни изригвания бе регистрирана. Тази активност на Слънцето през последните няколко месеца напълно съответства на данните, които НАСА изнесоха в публичното пространство още преди година. Слънцето следва цикли на висока и ниска активност, а в момента се наблюдава точно такъв 11 годишен цикъл на висока активност, придружен от множество изригвания от най-високия клас Х.

Все повече учени предупреждават, че пикът преди следващото затишие ще се състои през 2013 г., когато може да очакваме рекордни нива на слънчеви изригвания за последните няколко века. Естествено, вероятността да ни удари глобално опустошително земетресение е прекалено малка, а твърденията за край на света са повече от смехотворни. Едно подобно явление обаче може да предизвика доста сериозни беди за човечеството, различни от опустошителните природни бедствия. През 1859г., голямо слънчево изригване предизвика геомагнитна буря, която изгори телеграфните мрежи из цяла Европа и САЩ. Развитието на комуникациите и технологиите тогава по никакъв начин не могат да се сравняват с нивата, които те достигнаха през последните няколко десетилетия. В свят изцяло зависим от модерните технологии, едно подобно явление би предизвикало сериозни повреди в електропреносните мрежи и сателитните комуникации. Явление, което би оказало сериозни вреди върху борси, банки, международен транспорт и всеки един друг аспект на нашия живот.

Хубавото на теориите е, че са оборими. Колкото и минимален да е шанса подобно явление да се случи, той все пак съществува и е необходимо обществото да е готово да плати цената за превантивни действия. Факт е обаче, че то рядко е готово да плати висока цена за дейности, които нямат пряко и незабавно въздействие върху живота на хората. А правителствата от своя страна не биха приели непопулярни политики.