Та значи седя си в магазина и наблюдавам хората. Сега точно наблюдавам жените. Ето, влиза тази кльощава и висока мадама със съвсем basic визията си и иска нещо интересно. Взима късото кадифено якенце, поглежда го отпред, после накратко отзад, пипа го с отвращение и го връща на мястото му. После съмнително хвърля поглед на една дънкова пола с висока талия. Отвращение.
Пак. Обръща се и устремено се забързва към оная сива рокля с черния колан и голямата лъскава тока. Поглеждам до нея и виждам силиконовата лейди да върви наперено към съблекалните, редом до мъжа си. А след малко той заявява: “Дайте някой лъскав клин! Най-малкия номер.” Разберете ме правилно – Small не е равно на Large. Стига се до заключението, че клинът е прекалено тясно моделче с ниска талия. You are serious, aren’t you? Надявам се разбирате и това – 37 номер понякога може би е равен на 38, но никога не е равен на 40! Ако е така, поздравления! Спечелихте си място в група “Интелектуалци”. А онази объркани-за-себе-си-представи жена все пак разцепи един кец с подутите си крака и това би трябвало да промени някои неща. Да, ама не! Жената си поиска същия номер от същия модел, че да пробва и него! Какво? Хубаво е, че има и от онези хора с все пак интересна визия или поне желанието за нея.
СМЕЛОСТ, СМЕЛОСТ, СМЕЛОСТ! Защото тя стига до там където си казваме “Ама какво ще си помислят за мен?”, а трябва да се простира и отвъд! Защото когато си кажеш “Не ми дреме за задръстеняците!” това ще си каже и някой друг. Малко повече непукизъм, защото ограничените хора винаги ще ги има, но не трябва да им позволяме да ограничават и нас. Gina, Micha и още няколко румънски жители ме попитаха: “Защо всички в България са толкова сиви и скучни? Защо сте отворени за толкова много неща, но сте затворени за това как изглеждате?” Аз съм малко объркан – ще се подобри ли или не? Стилът имам предвид. Ти как мислиш?
mediacafe.bg
За автора
