За българина и банката (странична гледна точка)

Българинът от едно време си знае, че парите най-сигурно е да си ги крие под дюшека. Така хем са си при него и под негов контрол, хем пък може да си чопне, когато му се наложи. Aко дойдат крадци, ще му мисли. Българинът и сам може да се справи, ще ги ступа, и полиция няма да има нужда да вика.

Да, ама против волята му, шефът решава преди няколко години да превежда заплатата по карта. “Карта?!?! Това не беше ли само за богатите бизнесмени и за горките кредитоизплащатели?” Не щеш ли и детските надбавки, и социалните помощи, че дори и пенсиите вече превеждат по карти. И ето ти днес всеки българин със сметка, някои с по три-четири… Да, ама тегленето е 50 стотинки. Недоволства нашият българин. Нищо, че спестява чакане пред секретарката, висене на гишета, по институции и т.н. Затова тегли всичко наведнъж и паричките пак са си на топло в портфейла, да си ги знае, да си ги брои.
Гледа на касата на супермаркета, някой плаща с карта. Започва се недоволство, какъв е тоя сега, на какъв се прави с тая карта, толкова ли няма 20 лв да извади да си плати?!? А собствениците на магазини упорито крият ПОС-Терминалите, сакън банката да не вземе 2 стотинки от 20-те лева. Че създавали удобство за клиента, няма значение. Нали през две пресечки има банкомат!
Сайтове за плащане на сметки и услуги онлайн като ePay.bg са друг абсурд от банковото фиаско в България. Какъв е проблема енергото, топлофикация и gsm-операторът да си сложат по една форма в сайта за плащане директно през него? На някой може би не му е много изгодно или на друг му е по-изгодно да ги има?!? И чуждестранни карти не се приемат, комисионната е много висока. Работодателите ЗАДЪЛЖАВАТ работниците си да си отворят сметка в точно определена от тях банка, университетите превеждат стипендии също в банката, с която имат договор. А къде остава правото на избор? Едни ползват един вид банкови услуги, други-друг и според изгодността всеки би трябвало сам да определи на коя банка да довери средствата си. Да, но не и в България.
За европейски паричен превод българска банка  взима поне 20-30 лв. От Франция например пари се изпращат до 31 страни от Европейската Икономическа Общност (включително и България) за 2 евро. Да не говорим за многото услуги не или малко популяризирани у нас като директния дебит (Теглене директно на сметката ми за телефон или ток от банковата ми сметка автоматично и ежемесечно), чековете,т.нар. Private banking (управление на парични средства на много богати хора, с инвестиции, акции, ценни книжа, борси, управление на колекции и т.н.). Не че липсват богати хора в България, нито клиенти за повечето услуги.

Единствено лошият имидж на банките (донякъде оправдан), съвместно с високите такси, липсата на доверие към банковата институция и ниската финансова култура на голяма част от българите създават такъв дефицит в тази толкова важна част от икономиката. И докато и двете страни не разберат, че банката е слуга на гражданите, а не алчен техен враг, който иска да им обере последните стотинки, парите ще си продължаваме да ги крием под дюшеци и в буркани, и ще гледаме с лошо око на „надувките“, решили да платят с карта новата си тениската и кафето в мола.


Калоян Колев – mediacafe.bg

За автора