Градският транспорт е като манна небесна за гладуващите. Животът в големия град ми е дал преимуществото да овладея блъскането в автобусите до съвършенство. Но пролетта дойде и всички ние трябва да си припомним колко е полезно ходенето пеш. То е ясно, че това начинание трябва да се случва след работа/университет на определените за това места – паркове, градинки и т.н. Идеята да се ходи пеш до работното място е наистина примамлива, но за действителността в България е и АБСУРДНА. Всеки ден виждам край някои големи булеварди в София страхотни алейки за пешеходци от по 200 метра и си представям следната ситуация, когато трябва някак си да се добереш до следващата подобна асфалтирана отсечка.
Да речем, че съм бизнес дама – нося костюм и обувки на токчета, които искам или не, се превръщат в садило за луковички, а калта по тях ме кара да се чувствам като градински гном. Докато старателно избърсвам почвата от тях, се надишвам с изгорели газове от преминаващите автомобили и усещам леко пулсиращо главоболие от непрестанното бибиткане на вечно бързащите шофьори. В същото време край мен преминава автобуса, с който обикновено пътувам, а хората в него ме гледат съжалително и насмешливо. Взех си поука. Утре със сигурност ще бъда в този автобус!
mediacafe.bg – Анита Апостолова
За автора
