Периодът, в който момичетата преминават от червисване на бузите (вместо руж) към червисване на устни (и разбира се правене на муцки) се нарича пубертет. Всеки го изживява по различен начин. Аз например пишех стохотверения, които не бяха провокирани от някакви тежки преживявания…просто обичах фатални изказвания. Ето и малка част от тях (не ме съдете строго, бях на 14-15 години само)
В миналото има светъл блясък
на надежда, на безгрижни дни.
Сега чувам скръбен плясък
на птици черни, зли.
Къде отиде този свят
с нежната сладка тишина?!
Така мил, така познат
с ефирно-призрачна луна…
Тъмнина – открито властна
ревниво всички ни прегръща,
затова надеждата угасна
и сякаш не иска да се връща.
Сега подрастващите отделят доста повече време за измисляне на як статус или описание като „МоЕ дА нЕ съМ ПеРфЕкТнА, н0 сЪм ЕфеКтнЪъ ” и „РаЗлИчнА сЪМ…Не БаНалНа!”, което прочетох в седем различни профила. Признавам трудно намерих разликата, но я има- едната беше с розов, а другата – с черен сутиен, третата – по гащи. Наистина не виждам смисъл от тези ефектни статуси при положение, че с тези снимки човек едва ли цели да впечатли някой „книжен плъх”.
Даже думите са излишни, нека оставим телата да говорят, а може да ги оставим и да пишат. Надявам се те поне да са малко по-грамотни. Заради тези млади българи преди време дори се обсъждаше премахването на пълния член в българския език… На мен физиката ми е доста слаба. Нека премахнем закона на Ом или гравитацията. Нека бъде гравитацията!
Моля ви, не бъдете имунизирани срещу здравия разум и се наметнете!
mediacafe.bg – Анита Апостолова
За автора
