Какво правим в деня на виното, който наричаме Трифон Зарезан? Много ясно, пием вино. Така е било от столетия, ако не и от епохата на траките. Какво правим през същия този ден ( по-скоро май нощем), придобил от две десетилетия гражданственост (защото на село не се е прихванал) като ден на влюбените? То се знае- онова, което правят влюбените откакто свят светува. В деня на боба в родопското село Смилян се яде боб. В деня на млякото нейде другаде в Родината, се лее мляко.
И така нататък- логично нали? А сега се запитайте какво правим в деня на труда. Много ясно, не се трудим. Така повелява традицията на комунизма.
A в България отдавна младите не чувстваме този ден като празник, даже напротив. Чудим се защо въобще съществуват такива дни и какво е това празнуване. Какво искаме да кажем на света, на себе си? Дали това не е просто поредното политическо плагиадств?
Колкото по-голям се опитват да направят 1 май като заместител на всичко загубено от мимикриращия комунизъм, толкова повече си личи лицемерието на организаторите на този напън. Той няма нещо общо с работническата традиция. Тъпо е с тъпани и знамена да се прикрива съпричастността на БСП към прилагането на руския модел на официална раздяла с комунизма с цел да бъдат плячкосани останките му от посветените в тайната къде се намира ключът от бараката- от складовете с материалните активи, ставащи все още за продан след пълното разкапване на т.н. планова икономика.
Може да звучи нескромно, но който работи днес, той има повече основание да се смята за „трудещ се“. Правя го дори безплатно тук в интернет. Поработих малко над този текст и щом сте си направили труда да го прочетете, имаме основание да се поздравим за усилието да се замислим над мързела в разсъждаването, който от десетилетия се опитват да ни представят като висша идеологическа ценност под формата на празник на труда.
Автор: Иво Инджев
mediacafe.bg
За автора
