Популярна китайска услуга за микроблогове вече изисква от своите потребители да се регистрират изключително под истинските си имена, а правителството на страната разглежда възможността регистрацията на всички потребители на интернет да става по паспортни данни. Според официални източници, този проект е представен пред Постоянния комитет на Събранието на народните представители в Китай.
Все още неприетите предложения предвиждат по-нататъшна анонимност след авторизация при интернет доставчика ви. Сега блогърите използват псевдоними, за да избегнат цензурата. Но това всъщност, според опозиционери, е псевдо анонимност, тъй като правителството много добре знае имената на потребителите.
Всичко това очевидно е част от затягането на примката около врата на интернет потребителите в Китай, след като комунистическата партия в страната вече блокира Facebook, Twitter и YouTube, които бяха заменении с местни аналози, подлежащи на постоянно наблюдение. Още по–интереснен е фактът, че по-рано през годината правителството заяви, че планира да въведе собствена процесорна архитектура, чрез която да положи ръка и върху разработването на информационни технологии.
Повече от ясно е, че тук не става дума само просто за цензура. Тук прозира един истински страх и то не само на китайското правителство, а и на почти всички държавници по цял свят, защото оказа се и бе потвърдено нееднократно, че именно социални мрежи могат по един безпогрешен начин да обединяват и то за минути хората по цял свят, едно обединение, което изглежда е единствения начин човек да остане личност, а и да бъде евентуално защитен, което ако се опита да направи сам срещу държавата е равно на гибел.
Има обаче и още един интересн нюанс според мен, как именно ще реагират станалите много популярни „Анонимни“ и дали ще откликнат на тези намерения с характерния за тях размах ?
По всичко личи, че духът от бутилката е изпуснат, и според мен каквито и рестрикции да налагат правителствата, човекът трябва да остане такъв със своите потребности за свобода, за право на мнение и т.н и т.н. А жалкото в случая е, че точно тези правителства, които не биха представлявали нищо без своите поданици за жалост забравят, че живеем в 21 век.
За автора
