Образовайте се в сферата на икономиката, докато пиете сутрешното си кафе! Икономиката и кафето се събират в едно в новата рубрика на Икономическа библиотека и Медиакафе – „ИкономиКафе“. Всяка сряда ще ви представяме образователни статии, свързани с финансите, мениджмънта, предприемачеството, макро и микроикономиката, основните термини, течения или личности, свързани с тази сфера. Автори в рубриката ще бъдат са специалистите от Икономическа библиотека – Пловдив Мирияна Митева, Весислав Илиев и Георги Стоев.
Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса и ви провокира да се поровите по-навътре в нея, в края на всяка статия ще ви предлагаме и набор от книги, които може да откриете в Икономическа библиотека, в които да намерите много по-пълна информация по въпроса.
Първата статия е свързана с т.нар. „Алтернативни разходи“(на англ. Opportunity Costs) – какво са те за икономистите и защо можем да помислим за тях в личния си живот и семейния бюджет. Автор е Весислав Илиев:
Когато икономистите говорят за "алтернативни разходи " за дадена дейност или ресурс, те имат предвид стойността на пропуснатите ползи от следващата най-добра възможност за използване на този ресурс. Ако вашата следваща най-добра алтернатива от това да отидете за риба е да играете мач с приятели, то алтернативните разходи от ходенето за риба са похарчените пари за рибарски такъми плюс пропуснатото удоволствие от мача с приятели.
Един прост пример за алтернативни разходи, който мнозина икономисти използват, е в сферата на образованието. Можем ли да кажем, че един студент плаща по-голямата част от своето образование? Да приемем, че средната студентска такса за държавно обучение е 300 лв годишно, а държавната субсидия е 700 лв годишно. Така погледнато студентът допринася с едва 30 % от разходите по своето обучение. Но тези прости сметки могат да бъдат заблуждаващи. Реалната стойност на обучението за година ще са тези 1000 лв плюс неполучените приходи от работа, които студентът е поставил на заден план за сметка на образованието. Ако приемем, че студентът би могъл да печели 3600 лв. на година, то реалната стойност на образованието е 4600 лв. От тях студентът плаща 3600 плюс 300 студентска такса, което си е близо 85 % от цялата стойност на образованието. Това и обяснява защо ако примерно даден университет реши да увеличи студентските такси с 20 %, студентите не започват да зарязват масово образованието си. Все пак на фона на общите разходи за дадения студент, тези 60 лв се явяват по-малко от 2 % увеличение. Тук обаче сигурно бихте поставили следния въпрос – Къде поставяме разходите за квартира и храна в цялата сметка? Редно е тях да ги оставим извън калкулациите, след като те възникват без значение дали си студент или не. Взимаме предвид само пропуснатите ползи.
Трябва обаче да се знае и различното разбиране от икономистите на понятието „разходи”. Докато икономистите повлияни от Давид Рикардо гледат на разходите само от гледна точка на тяхното парично измерение, то има и малко по-различна гледна точка. Подобни разходи съществуват не само в бизнеса, но и във всяко едно наше решение и действие в живота. Цената на това да отидеш на уроци по английски е да ходиш на по-малко уроци по графичен дизайн или пък да жертваш от времето си за каране на колело, игра на карти с приятели и т.н.
Концепцията за алтернативните раходи е развита аргументирано и от Джеймс Бюканън, който засяга една доста пренебрегвана позиция: разходите имат смисъл единствено когато се комбинират с избора. Алтернативните разходи са това, което вземащият дадено решение жертва, когато прави избор. Когато човек е изправен пред дилемата да избира от няколко възможни действия, цената да избереш дадена опция са пропуснатите ползи от най-привлекателните възможни други действия. Решението се основава изцяло на преценката на взимащия решението за това, какво ще се случи в даден бъдещ момент. Преценката за тези разходи е субективистична, след като единствено взимащия решението може да каже кои алтернативи той е взимал предвид в момента на вземане на решение и как той е оценявал всяка една от тях. Най – важния момент в концепцията на Бюканън за алтернативните разходи е определението им като разпознаването от страна на избиращия на алтернативата, която трябва да се жертва, за да се постигне избраната такава. Това се допълва и от определението на Алкиян за алтернативните разходи като най-високо оценяваната възможност, която по необходимост бива жертвана.
Алтернативните разходи са разходи, повлияващи избора на индивида, а не такива повлияни от самия избор. Да вземем за пример, че даден индивид взима решение да обработва и продава ягоди. Трябва да се закупи земя или да се вземе такава под наем. Трябва да се подпишат договори с изкупвачи на продукцията и да се закупи техника. Но тези последващи, повлияни от решението разходи, не са пряко свързани с предварителен избор, тъй като вече е взето решение за определено човешко действие и поведение.
За финал, нека да разгледаме две различни гледни точки спрямо разходите от политическа гледна точка. Преди избухването на войната в Ирак, тогава действащия президент на САЩ Джордж Буш изрича следното: „Бюджетът ни включва най-голямото увеличение на разходите за отбрана за последните две десетилетия. Цената на сигурността и свободата може да е висока, но тя никога не е достатъчно висока. Каквото и да струва, за да защитим страната ни, ние ще го платим.” За сравнение, в края на своя мандат Дуайът Айзенхауер споменава и следното: „ Цената на един модерен бомбардировач е следната – по едно модерно училище, построено с тухли, в повече от 30 града. Това е цената на две електрически централи, всяка от които обслужва нуждите на 60 000 жители. Това е цената на две хубави, добре оборудвани болници….Ние плащаме за един единствен бомбардировач – унищожител с цената на жилища, които биха настанили повече от 80 000 души.”
Докато Буш, който се опитва да продаде „скъпите” военни действия, внимателно избягва алтернативните разходи, Айзенхауер ги използва именно с цел да „продаде” мир. И както казват подобни икономисти като Шейн Фредерик, тези думи на Айзенхауер може и да не повлияват на военните разходи на САЩ, но за сметка на това тази реторика има психологическо влияние. Тя може и да не спре войната, но може да се използва, за да повлияе на нашите предпочитания.
„The Concise Encyclopedia of Economics” – Liberty Fund
“Cost and Choice” – James Buchanan
“Collected works of Armen Alchian” – Armen Alchian
За автора
