Що е то „Минимална работна заплата“ – как влияе на икономиката на една държава, на частния бизнес, в зависимост от това дали сте работодател или служител, и хубаво ли е тя да бъде особено висока, ако ви е трудно да си намерите работа, ако сте с по-малко опит или по-ниско образование. Тази толкова любима в социалното общество тема е основна във второто издание на „ИкономиКафе“ – рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив, която цели да ви образова и развълнува по различни икономически теми.
Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея(news@mediacafe.bg), която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса и ви провокира да се поровите по-навътре в нея, в края на всяка статия ще ви предлагаме и набор от книги, които може да откриете в Икономическа библиотека, в които да намерите много по-пълна информация по въпроса. Автор днес е Весислав Илиев:
Широко разпространено е мнението, че законите регулиращи минималната работна заплата благоприятстват намаляването на бедноста, защитават най-онеправданите и бедни и са коректив на експлоатацията от страна на работодатели спрямо техните работници. Поддръжниците на тази теза са на мнение, че подобни регулации преразпределят средства от най-богатите към най-бедните. Така ли е обаче или можем да твърдим, че увеличаването ма минималните работни заплати по-скоро преразпределя тези средства между самите семейства с ниски приходи? Прав ли е професорът по икономика на труда Дейвид Нюмарк, според когото макар и тези повишения на минималните заплати да помагат на дадени семейства да се спасят от бедността, то те ще доведат други до ръба на нищетата, след като те ще бъдат изхвърлени от пазара на труда? И можем ли да се съгласим с думите на икономиста Арт Кардън, който твърди, че „приятелите на бедните са непреклонни в своята защита за по-висока минимална заплата, но с приятели като тези, бедните не се нуждаят от врагове”?
Исторически, първите закони регулиращи минималната работна заплата са прокарани в края на 19 в. в Нова Зеландия и Австралия с цел защита на най-бедните. Един от първите примери за негативните последици от минималната заплата се наблюдава в Австралия, където през 1921г. се определя минимална заплата за неквалифицирани работници. Определението за минимална заплата тогава е на база на разбирането, какъв е минимумът от който се нуждаят този тип работници, за да преживеят, а не на това колко могат да платят работодателите. Работници, чиято производителност е по-ниска от определената заплата, успяват да си намерят работа единствено в сектори, които остават незасегнати от регулациите и с работодатели, които нарушават тези закони. Въпреки регулациите, през цялото това десетилетие, безработицата за неквалифицираните работници си остава проблем.
През 1914г. Хенри Форд сам въвежда минимална заплата за своите работници, увеличавайки средната такава за автомобилния бранш повече от двойно. Самият Форд казва относно увеличаването на заплатите, че те „имат същия ефект като да хвърлиш камък в спокойно езерце”, което създава „все по-разширяваш се кръг на купуване”, което пък увеличава благоденствието на всички. Често срещано и използвано твърдение от тогава насетне – добрите заплати създават по-щастливи потребители, които допринасят за националната икономика. Този аргумент има сериозен недостатък. Ползите от по-рядката смяна на персонала и високия морал сред работниците идват не от плащането на висока заплата, а от плащането на по-висока заплата сравнено с тази предлагана от други компании. По това време най-големият проблем е намирането на постоянен персонал и ограничаване на високите разходи за обучения, допълнително утежнени от големото текучество на кадри. Именно текучеството и високите разходи за обучения са оказвали сериозно влияние на общите разходи за труд. Осигурявайки по-висока заплата от тази, която предлагат конкурентите, представлява една добра сделка за работниците и гаранция, че те ще се появят на време за работа, ще се стараят и няма да предпочетат конкурентните работодатели. Тук водещ е един основен принцип в икономиката. Колкото и да са лоши заплатите в даден сектор, то те са най-добрите сред останалите алтернативи, които е имало пред дадения работник в точно определен момент. Ако даден бизнес фалира, то тогава работниците ще се пренасочат към другите алтернативни, които до този момент не са изглеждали толкова привлекателно.
Най-очевидното нещо, което се случва, когато се постави минимален праг на определени заплати, е тези работници чиято нетна стойност на труда е по-ниска от този праг, да не бъдат взети въобще на работа. Основен принцип в икономиката е, че когато се увеличи минималната работна заплата, то тогава се увеличава и предлагането на труд за сметка на неговото търсене, което от своя страна създава безработица. Може да се твърди, че ако законът наложи плащането на по-висока заплата в дадена индустрия, то тогава този сектор може да постави по-високи цени на своите продукти. Така тежеста от по-високите заплати ще падне върху потребителите. По-висока цена обаче може да пренасочи потребителите към друг конкурентен продукт, към внос или да го накара да преосмисли своите предпочитания или пък да купува по-малко от този продукт. Така някои работодатели може да се облагодетелстват, но за сметка на други, които ще бъдат изхвърлени от пазара…но не чрез пазарни механизми. Което пък ще доведе на свой ред отново до безработица.
Тези регулации на заплатите доста често съдържат в себе си и скрити разходи. Работодателите могат да контролират начина по който те компенсират своите служители и своите общи разходи за труд, ограничавайки част от социалните придобивки. Облаги като храна, униформи, платени отпуски, обучения, преференциални наеми, могат да бъдат орязани. Обученията в работна среда подобряват уменията на служителите да продават по-добре и на по-висока цена своя труд. От друга страна, за мнозина работодатели излиза по-евтино да наемат по-евтина работна тъка и да я обучават в последствие. Темпото на работа може да се повиши. Друга мярка от страна на работодателите е да се премине от ниско платена работа на пълен работен ден с допълнителни облаги към високо платен работа на почасова заетост и без облаги. Работодателите могат да реагират на повишените разходи за труд като намалят заетостта, преместят производството в друга страна, заместят хората с машини или закрият сектори на производство, които са свързани с висока интензивност на труда.
Минималните заплати правят нискоквалифицираните работници по-скъпи сравнено с всички други фактори на производство. Дейвид Нюмарк дава следния пример: Предположете, че дадена работа може да се свърши от трима нискоквалифицирани или двама висококвалифицирани работника. Ако за първата категория заплатата е 5 $, а за втората 8 $, то фирмата ще използва първата опция при общи разходи от 15 $. Ако обаче поставим минимална заплата от 6 $, то тогава фирмата ще използва двама квалифицирани за 16 $, отколкото трима нискоквалифицирани за 18 $. Това обяснява защо и синдикатите, чиито членове исторически са високо квалифицирани и рядко заемат позиции на минимална заплата, подкрепят подобно законодателство. С установяването на МРЗ, разходите за заплати и обучения могат да накрат работодателите да предпочетат по-продуктивните членове на съюзи и синдикати.
Част от алтернативите на законодателството за минималните работни заплати, които ще разгледаме в някои от следващите статии, включват тези за минимален доход, безусловен базов доход / гарантиран минимален доход, възстановим данък и колективно договаряне.
Повече по темата може да намерите в Икономическа библиотека Пловдив, която се намира на ул. „Капитан Райчо“ 50. Част от книгите, които могат да ви бъдат полезни:
„Economics in one lesson” – Henry Hazlitt
“An Economist’s Protest: Columns on Political Economy” – Milton Friedman
“Concise encyclopedia of economics”
За автора
