Що е то Пазарен подбор? Как един предприемач селектира кои производители да ползва? Каква информация носят цените? Тези въпроси засегнахме в първата част на статия, част от ИкономиКафе – рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив преди около два месеца. Днес публикуваме и втората част.
Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса и ви провокира да се поровите по-навътре в нея, в края на всяка статия ще ви предлагаме и набор от книги, които може да откриете в Икономическа библиотека, в които да намерите много по-пълна информация по въпроса. По темата за пазарния подбор пише Георги Стоев:
…Някои пазари си остават по-скоро местни, други са по-скоро световни. Може да се предполага, че пазарът на някои стоки и услуги е по-скоро местен, а на други – по-скоро световен. Това означава, че срещата на търсенето и предлагането, на предприемачите и потребителите на техните стоки и услуги, и съответно – нагаждането на цените – се разгръщат на ограничен по някакъв начин (т.е. местен) ареал. Такъв е пазарът, да речем, на пици, кухня и прически; но не е такъв пазарът на автомобили, софтуерни услуги и инженерен труд. Това разграничение е условно. То взема предвид, че пицата, сандвичът (бил той и от "Макдоналдс"), китайската или друга храна и прическите се правят тук и сега, като правило. Това не пречи замисълът, рецептата, дизайна и модата да са в някакъв смисъл универсални. Тази универсалност на замисъла като част от стоката позволява на кухнята, модата и прическите да бъдат световен бизнес. Опитайте се обаче да си отговорите на въпроса, дали пазарът на автомобили може да бъде схванат като местно явление или да бъде законово ограничен като такъв феномен, и какво ще означава това.
Разбира се, и универсалността на даден пазар е условна. Почти винаги продаващите в цял свят автомобили ги нагаждат към определени местни условия – например ляв или десен волан, упътвания на местен език и пр. Част от съвременната тенденция в маркетинга (т.е. на особената работа по нагаждането на производството към вкусовете на клиента и на вкусовете – към откритията на производството) на автомобили е индивидуализирането на продавания автомобил, като цвят, като съвкупност допълнения и дори като конструкция (макар последното да се случва засега относително рядко и по-скоро на по-заможни и просветени пазари).
На страната на стоката или услугата универсалността и локалността на пазара се проявяват като разграничени между "търгуеми" и "нетъргуеми" стоки и услуги. Това разграничение също е условно, а термините – етимологически неточни. Всичко подлежи на размяна в универсален мащаб, макар за някои стоки и услуги локалността да е трудно заменима извън сегмента на замисъла (рецептата, начина на приготовление и пр.).
В основата на всички споменати феномени стои пазарният подбор. Както и пазарът, подборът съществува благодарение на разделението на труда. Всъщност и двете са и процес, и резултат на разделението на труда. Адам Смит поставя разделението на труда в основата на обяснението на всички стопански феномени, включително парите, капитала, международната търговия и мястото на хората и реда в обществото.(1) Разделението на труда разбива дадена производствена задача на по-малки, вследствие на което се получават по-специализирани умения, усъвършенстване в изпълнението на задачата и се пести време, като се повишава качеството на крайния продукт при по-малки разходи на ресурси. Кооперацията, манифактурата и фабриката с нейното продължение – автоматизацията и роботизацията – са просто логическите стъпки на разделението на труда. Специализацията и автоматизацията на равнище манипулиране на конкретния продукт и производство изискват допълнителна специализация при сглобките, продажбите, доставките, инженерния замисъл, научните разработки, продажбата и маркетинга и финансирането на целия процес. Всички тези неща кристализират в капитал, т.е. във възможности да се произвежда и печели в бъдеще. В някакъв смисъл описаното се превръща в условия на успешното участие в пазарния подбор.
Според Смит дълбочината на специализацията и пазарния подбор зависят от това колко са големи пазарите. На малки пазари подхожда ограничената специализация в производството и предлагането на несложни стоки и услуги. При уголемяването и универсализирането (т.е. глобализирането) на пазара предприемачите могат да произвеждат и предлагат повече специализирани стоки и услуги при по-ниски разходи. С други думи, колкото по-голяма е възможността за специализация, толкова повече всяка фирма и всеки работни могат да се съсредоточат върху извършването на по-малко неща по-добре, което в крайна сметка води до повече предлагане на стоки и услуги на по-ниски цени и общо увеличение на богатството. В този смисъл пазарният подбор и разделението на труда предполагат универсализиране и глобализация. Ползата от последните е по-голяма за малките пазари и икономика, макар значимо обществено движение в края на ХХ и началото на ХХІ век да се опитва да докаже обратното.
Връзката между процеса на пазарния подбор и повишаването на общата ефективност на производството е конкурентният натиск, който принуждава фирмите да експериментират с нови комбинации от ресурси и начини за тяхното използване. Стимулите за нови иновации в една фирма идват именно от заплахата, че други участници на пазара могат да я изместят. Това може да са съществуващи конкуренти, а може да е и заплахата, че ще възникнат нови фирми, които ще изместят старите. Когато последното се случи, процесът на пазарният подбор се материализира пред очите ни.
Пазарният подбор е емпиричен факт и следователно може да бъде околичествен. Възможен подход за това е оборотът на работни места – новосъздадени плюс закрити – за даден период. Потребителите избират продукти с най-висока стойност при най-ниска цена; фирмата, която успее да им ги предложи, заслужава да расте (или най-малкото да не се свива); когато тя расте се разкриват нови вакантни работни места, които се запълват от работници от по-неефективни фирми, които съответно съкращават работни позиции. Ето как оборотът на работни места онагледява пазарният подбор. Това в някаква степен е и околичествяване на конкурентния натиск на даден пазар. Изглежда то е далеч по-успешно от статичните мерки за конкуренция, като брой на играчите или концентрация на пазарните дялове. Между другото следва да се отбележи и че пазарният подбор е основен, демократичен и неоснован на правителствен патернализъм начин на защита на потребителите. Той изисква по-ясни цени и повече информация от онези, които предлагат дадени стоки и услуги, за да успеят в съревнованието със съперниците. При ненарушена свобода на размяната и съответно действен пазарен подбор, политиката за защита на потребителите е най-малкото безсмислена. Тя идва, за да лекува "пазара" от нечие монополно положение, като всъщност намалява възможностите за неговото преодоляване.
1) Виж книга І и ІІ на: Адам Смит. Богатството на народите. Изследване на неговата природа и причини. София, Партиздат, 1983, с. 5-364.
За автора
